Кратки срещи на изток (13)

Мътни истини

Неведнъж са ме наричали лъжец и манипулатор. Сблъсквам хората с техните собствени страхове. После някак ги подтиквам да рискуват с мен. И си тръгвам точно тогава, когато е „прекалено късно“, за да набият спирачките на чувствата си. Често доброто ми отношение се бърка с флирт. Бягам от отговорност. Да... когато не е „моето“. Не съм длъжник на ничии болки и страдания. Не харесвам хората, които са се приели за жертви и още при запознанството си с някого, разказват тъжните си истории, за да привлекат точно определено отношение.

Харесвам уверени жени. Жени, които боравят с дръзкостта на „Това ми харесва! А това не...“. Отсичащи, но предразполагащи да ги опознаеш в истинската им светлина. Жени от типа „Тази вечер ще пия розе“, а не такива, които заявяват „Бих пила всичко с теб“. Сам виждаш разликата, нали? С тези малки, но важни детайли, можеш да събираш пъзела на отсрещната страна и да следваш това, което ти се подава. Ето защо бях толкова хлътнал по синеоката дама. Тя знаеше какво иска. Можеше да приключва бързо и лесно ситуация, но можеше да приема и нещата такива, каквито са. И в нея имаше емоционалност, въпреки че бе избутана назад. Не ѝ оставаше време да остане сама със себе си, за да чуе мислите си. Затова понякога просто... запълваше липсите си с кратки срещи. Също като мен.

– Много си вярват... – отговори тя, докато палеше втора цигара. – Лъскава повърхност и нищо повече. А какво се случва при теб?

– Не мога да отговоря на този въпрос.

– Дамата, с която вечеря, беше наистина много хубава.

– И още толкова обвързана. – почти прикрих усмивката си.

– Ахаа... – огледа се тя. – Тези тройни конфигурации...

– Колко са модерни, нали?! – иронизирах.

– Тя не се чувства добре там, за да излезе с теб.

– Да, благодаря! – вече се смях с глас.

– Не! Имах предвид, че нещо във връзката ѝ не е както трябва.

– Чувства се като в затвор, потисната е.

– Това е сериозна тенденция при мъжете днес – страх ги е и се държат собственически. А една жена се печели с увереност. – намигна ми и влезе в стаята.

Минаваше 04:30ч. сутринта и трябваше да сложа на пауза всичките си мисли. Защото денят беше повече от непредвидим. Повече от объркващ. Изненадващ. И дори без логическа последователност, но... Съдбата явно искаше да ми подскаже нещо или да ме подготви за следващия ми урок. Нямах никакви идеи и още повече – нямах сили да разсъждавам за това точно в момента. Истината бе, че синеоката се появи, прекъсна деликатно срещата ми с обвързаната дама, а сега се намирах в един от най-големите хотели на първа линия в Свети Влас и в нейното легло...