Кратко за чакането и движението
Чакащите си остават с чакането. Всичко преминава покрай тях и все едно, че не живеят собствения си живот.
Вървящите имат избор. Тръгват по утъпкани пътеки или сами проправят свои. Важното е да не спират. И да не се огъват пред препятствията.
Пълзящите бавно се придвижват. Лесно се крият. Трудно се забелязват. Рискуват да бъдат стъпкани. Но въпреки това - какво изобилие от пълзящи! Оставят белези. Може да порежат красивото по пътя си.
Летящите закриват белезите със сянката си. Не са им нужни пътеки. Пред тях са просторите...