-

Някъде, някой, който очевидно не бе „на ти“ с тoзи тип дейност, тракаше по клавиатурата на чисто нов лаптоп.

—-

Събуди се с мисълта, че това не е естественият цвят на косата ù, която изглеждаше кадифено-прекрасна на фона на падащите есенни листа и дори на заледения пейзаж, но някак си не на място когато природата си взимаше дълбоко дъх, за да се роди отново.

—-

„Чакай сега да видим“ - гласът си говореше повече сам на себе си, отколкото на околния свят - „“Home town“ – там, където съм родена или там, където се намирам в момента?“

Ако някой се заслушаше внимателно, щеше да долови звука от прехвърляне на психическия еквивалент на молив с доста нахапани краища от единия край на устата към другия.

„Religious Views: – I believe. Political views – бах мама му –  от мисловни усилия гласът вече беше изял молива наполовина – дето дават кюфтета по изборите, ма можеш ли да го кажеш в интернет? Бе май съм либерална, де да видим, те другите едва ли ще обърнат много внимание. Май не ми пука, който ще да е. Хубо, значи – Liberal“

—-

Слънцето тренираше  за пролетта, като впрягаше всичките си сили да премине през тежката, февруарска мъгла. Въздухът имаше вкус на студ, хора и изгорели газове, но дори леко ацетонният и горчив дъх в устата ù (единственото, което ù напомняшe за дивата вечер с момичетата вчера) изчезна, когато прекрачи входа на козметичния магазин.

„Керемидено – не, тъмно червено – не, рубин – не. Та, в този цвят се къносваше баба ми преди 20 години.“

„Кърваво червено“ – кутията с този надпис сама падна в ръцете ù, докато тя събаряше спретнато подредените, но сгъчкани натясно щандове, с голямата чанта, за която бившият се шегуваше, че в нея могат да се скрият няколко трупа.

„Даaa, теб ще скрия, копеле недно, и тъпата ти руса скучубра и после ще те пусна в перловската“ -  си мислеше щастливо тя, докато плащаше боята на касaта.

—-

„Favourite Quotes:“ – гласът вече започваше да придобива изнервените нотки на математик, сблъскал се с нерешима тригонометрична задача с дванадесет неизвестни – „„Най-тъмно е преди да зазори“  - Даа, това звучи умно и мъжете сигурно ще решат, че съм много готина и  дълбокомислена!“

 —-

„Най-тъмно е преди да зазори“ – мисълта се появи от нищото в съзнанието и толкова я стресна, че тя едвам не падна под гумите на червена, стара Lada, докато се опитваше да пресече едно натоварено кръстовище.

„Най-тъмно е преди да зазори. Баси клишето“ – си каза полугласно, но достатъчно силно, че лелката, която вървеше до нея, успя да се разпише за деня с поглед в графата „Ех, вие младите, не сте като младите едно време, ейй.“, и победоносно отмина.

Кутията с боя номер 78 – „Кърваво червено“ пулсираше почти като живо същество близо до десния ù хълбок, където на равни интервали се удряше пазарската чанта. Можеше да се закълне, че ако беше по-тъмно, хората щяха да видят как свети като светофар в софийска мъгла.

Отмени сутрешните си ангажименти. Клюкарското кафе с приятелките и информацията „кой с кого си е тръгнал от партито вчера“, можеше да почака известно време.

От входната врата влезе направо в банята, разсъбличайки се пътьом и разхвърляйки всичките си дрехи и багаж на неравни купчинки в коридора.

„Да видим – на измита влажна коса нанасяте равномерно съдържанието на кутията. Разресвате няколко пъти и покривате косата с найлоновата шачица, която ще намерите в кутията заедно с чифт  ръкавици. След това изчаквате 45 минути.“

„Ритуалът на промяната“, както го нарича мислено цяла сутрин, е изпълнен с прецизността на масон, приготвящ се за първото си явяване пред старейшините.

 —-

„Interests: movies (Star wars, Terminator, Tim Burton’s finest, Anime and etc), books ((King, Neil Gaiman, Terry Pratchet, Dan Simmons  and many others), music: music junkie (mostly drumandbass, Music junkie ( Trip-hop, Hip-Hop(but the good one), Lo-Fi, Classical music, Old soul, Jazz, Ragga, Reggae, Ambient and etc),  love Pink Floyd and AC?DC and other old but gold stuff like that .), sports: running, aerobic, biking, hiking, snowboarding“

 —-

„45 минути, 45 минути, 45 минути“ – крачи нервно из стаята и дори президентските дебати в  САЩ по CNN („Боже, жена или афро-американец начело на заспалата нация!!! Тази страна има сериозна нужда от промяна“) не успяват да отвлекат вниманието ù от времето, което се носи със скоростта на умрял мърмот.

„44 минути, 44 минути, 44 минути“ – не помни да е чакала нещо с такова нетърпение от онзи злополучен случай, в който се целува с Иван от 8-а клас. Тестът за бременност, който си направи в мръсната училищна тоалетна един ден по-късно, разбира се, бе отрицателен, но тя добре помнеше превърналото се в камък време и нервните тласъци в стомаха си.

„43 минути, 43 минути, 43 минути“

 —-

„УРААААААААААААААААААА. УСПЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯХ ДА ЪПЛОЪДНА СНИМКААААААААА ЗА МОЯ ПРОФИЛ“ – гласът се носи мощно из стаята, леко накъсан от падащите наоколо предмети (явно съборени в суматохата) и тежкият звук от счупена чаша за чай.

Ако Александър Велики се намираше на същото място, сигурно би се скрил под масата от срам (което със сигурност щеше да го предпази и от прелитащите наоколо плюшени играчки), че не е издал толкова мощен, завоевателски вик при покоряването на Египет и стъпването му на делтата на Нил, а Наполеон би тренирал поне няколко дни подред за да наподоби поне наполовина победоносните нотки, който гласът издава в този момент.

Дори и хунският вожд Атила щеше да признае, че този вик си го биваше.

 
—-

„1 минута, 1 минута, 1 минута“ – хвърля се под душа и стремглаво измива косата от оцветяващата смес, която подобно на кървава река, бързо се стича по голите ù бедра. Бърз сешоар и воала– моментът на истината. От огледалото я гледа съвършено различна жена. От огледалото я гледа самата тя (май накрая намери себе си), точно такава, каквато трябва да бъде.

Почти не помни как се озовава в „Хавана клуб“ същата вечер. Или как разлива голямата си чаша „Cuba Libre“ върху бежовата му тениска и докато се опитва да оправи поразията, вижда огромното, татуирано, червено слънце на ръката му, в същия червен цвят като нейната коса…

 —-

„Себична кучка – казва с почти майчинска любов и гордост астралното ù аз – сега ще трябва да се науча как да променям Relationship статуса във www.Soulbook.com от „Single“ на „In Relationship“ – затваря  червенията „custom-made“ лаптоп iSpirit 2490 и отива да се натряска с няколко големи Mojito-та в бара зад съседния облак:).

 - The End -