-
Някъде, някой, който очевидно не бе „на ти“ с тoзи тип дейност, тракаше по клавиатурата на чисто нов лаптоп.
—-
Събуди се с мисълта, че това не е естественият цвят на косата ù, която изглеждаше кадифено-прекрасна на фона на падащите есенни листа и дори на заледения пейзаж, но някак си не на място когато природата си взимаше дълбоко дъх, за да се роди отново.
—-
„Чакай сега да видим“ - гласът си говореше повече сам на себе си, отколкото на околния свят - „“Home town“ – там, където съм родена или там, където се намирам в момента?“
Ако някой се заслушаше внимателно, щеше да долови звука от прехвърляне на психическия еквивалент на молив с доста нахапани краища от единия край на устата към другия.
„Religious Views: – I believe. Political views – бах мама му – от мисловни усилия гласът вече беше изял молива наполовина – дето дават кюфтета по изборите, ма можеш ли да го кажеш в интернет? Бе май съм либерална, де да видим, те другите едва ли ще обърнат много внимание. Май не ми пука, който щ ...