5 dic 2010, 19:47

Краят

  Prosa » Relatos
845 0 0
1 мин за четене

                                                                Краят                

 

Тя вървеше съвсем сама по същия път, който така добре познаваше и по който двамата бяха минавали стотици пъти през изминалото лято. Нощта беше паднала преди няколко часа, но тя продължаваше да върви, без да спира, без да знае къде отива. В нощ като тази, лунната светлина сякаш изсмукваше руменината от лицето ù и то изглеждаше някак призрачно. Навлезе в гората и пое по горската пътека. Изкряска бухал, но тя продължаваше да се лута безпътна, когато накрая разбра какво търси. Но той нямаше да се върне никога вече. Беше го загубила безвъзвратно. Истината се стовари отгоре ù с неподозирана сила и тя изпита болка, каквато до този момент не познаваше, която я задушава, и която прави живота ù немислим без него. И почувства как пада в бездната на кадифеният мрак. Въпреки че нощта беше топла тя усети как студ сковава сърцето ù, сякаш невидима мъгла покриваше тялото ù, сякаш никога повече няма да бъде щастлива и няма да обича. И това беше краят, тя не искаше да живее вече, поне не такъв живот, не и без него. Опита се да стане но не успя, потъваше в мрака. Един последен стон се изтръгна от устните ù и сърцето ù спря да бие завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...