Лаура и Йоланда
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамото.-Хайде в операционната! Готови сме.
Лаура остави Магдалена на дежурство при Йоланда и запали колата. По път до в къщи дори тананикаше една любима песничка на детето. Беше щастлива. Това я отвличаше от самотата. Вече не мислеше за мъжко рамо, на което да отпуска глава. Дори голямата празна спалня ѝ изглеждаше прекрасна. Не трепваше дори сърцето ѝ, когато той посещаваше Йоланда в болницата, но усещаше празнотата в душата му. Пристрастяването ѝ към цигарите остана в миналото. Нейното съкровище беше Йоланда, а това не беше малко. Стигаше ѝ. Мислите ѝ се редяха една след друга, докато чакаше асансьора да се качи на етажа си.
–Добър вечер, съседке! Дълго време не съм Ви виждал! Как е дъщеря Ви?
Емилио дори беше забравил името на момичето, но я виждаше на улицата с белия бастун, придружавана от друга жена.
–Щастлива е, благодаря. Лечението е към края си. Възвърна ѝ се зрението.
–Я виж! Не мога да повярвам! Защо си мислех, че операцията е несполучлива?
–Попаднахме на правилното място, в сигурни ръце. Имаше едно разочарование, но сега...
–Вижте, Лаура.-каза той замислено-Мина ми нещо прeз ума. Знаете ли, че едно от моите момичета се омъжи, а след това преживя нещо ужасно по време на медения си месец. Много е късно да говорим сега за това и то пред асансьора,но Вие ме заинтригувахте. Искам да се срещнем, ако не възразявате. Има и нещо друго при нея. Ако не ѝ се помогне, тя никога, никога няма да види първата си рожба.
Той наведе глава, за да не види тя влагата в очите му.
–Влезте, влезте, моля Ви! И без това съм сама, ще поприказваме. Та това не търпи отлагане!
Емилио се подвуоми за миг. Все пак жената имаше право. Въпросът бе важен, а пък Сусана се беше запиляла някъде с компания и оставила сам,така, че нямаше какво да прави.
–Аз дори не зная името Ви! Боже, Боже! Живеем в един блок, а не се познаваме!-говореше Емилио, като влязоха в хола.-Уютно е тук, личи, че има три жени. Когато с Мария Хосе,момичето, за което Ви говорех в асансьора, пристъпихме към олтара, да я предам в ръцете на съпруга ѝ,щеше да ми се пръсне сърцето от мъка. Ако и другата си отиде...Не ми се мисли!
Настъпи тишина. Лаура знаеше за нещастния случай, който беше отнел съпругата и детето му, а знаеше също така как боли да си сам. Тя го потупа съпричастно по рамото:
–Много мъка има по този свят. Понякога си мисля, защо се ражда човек на този свят, след като трябва да понася хиляди неща,които да обесмислят живота му. Е,ще пиете ли кафе?
–Но, моля Ви, заради мен....
–Лаура. Лаура се казвам. А кафеварката е пълна. Магдалена знае, че обичам да си пия вечер пред телевизoра и ми го приготвя, преди да ме смени в клиниката. Случихме с тази жена! Изстрадала. Останала е сама, загубила е семейството си.
Прехапа език, но беше късно. Видя как Емилио избърса с длан очите си, а по челото му изби студена пот:
–Извинете ме, Лаура!
Минутите мълчание се удължиха. Емилио се върна на темата:
–Значи, казвате, че нещата с дъщеря ви вървят добре. Радвам се за Вас!
Лаура донесе лаптопа и обърна монитора му към Емилио.
–Ето сега ще прочетете-зачука тя по клавиатурата-И нека си говорим на „ти“. Ето само част от коментариите за доктора, защото,ако прочетеш всичко,сигурно ще осъмнеш тук, а сутринта, ако те види някой от съседите...
Двамата се засмяха. Емилио усети парфюма ѝ. Главите им се доближиха и кичур от косата ѝ закри екрана. Лаура бързо реагира и се дръпна назад.
Той прочете набързо някои неща, записа телефона на клиниката и въздъхна:
–Ако моето ангелче има късмета на твоето! Знае ли човек?... Лаура, аз май прекалих с гостоприемството ти!
Емилио изпи набързо кафето си и стана:
–Толкова ти благодаря! Като че ли сърцето ми се поотпусна. Знаеш ли, дойде ми една идея, ако е удобно разбира се! Може ли да посетим дъщеря ти в клиниката? За Мария Хосе ще бъде от голямо значение! Детето ще ѝ даде кураж да се бори...Щях да забравя, твоят телефон, моля?
Той го записа и набра номера.
–Е, и аз вече имам твоя.-усмихна се Лаура.-Лека нощ, Емилио! Уговорете се с твоето момиче и ми се обади!
Когато Емилио си тръгна, на нея ѝ се стори, че с него си отиде нещо, което за миг беше запълнило пространството. Стори ѝ се, че отново е останала съвсем сама на света. Чуваше дори тракането на часовника, което друг път не ѝ се беше случвало. Дълго се въртя в леглото.
Емилио в същото време четеше всичко, споделено от пациенти на известната клиника. Ключалката превъртя и той механично погледна часовника отсреща.Беше два часа.
–Ти не спиш ли? Така съм изморена, а и от този дим в дискотеката така ми люти очите!
Тя погледна любопитно компютъра:
–Нещо лично ли четеш?
–Седни! Набързо ще ти кажа. Бях на гости. Познаваш ли съседката със сляпото момиче? У тях бях.
Сусана усети топлина в погледа му.
–И знаеш ли какво си говорехме? На дъщеря ѝ се върнало зрението.
–Хайде, бе! –подскочи тя.-Наистина ли? И как?
– В тази клиника!-посочи той монитора.-Най-съвременната техника е съсредоточена там! А и екипът-бомба са! Само да прочетеш какво пише! Благодарности, хиляди благодарности! Колко ли ще се зарадва Фелипе? От къде да знае човек?
–Каква изненада? Вие двамата по телепатия ли дойдохте? Викам тази сутрин на Сусана:„Ще почакам да се наспят и ще им звънна!“ И ето! Какво съвпадение!
Фелипе я настани на фотьойла. Кучето застана в краката ѝ. Топлината, която то чувствуваше от ръката на Мария Хосе, бързо ги привърза един към друг. Схващаше всяко нейно движение и винаги ѝ беше в помощ. Тя много се смя, когато Фелипе ѝ разказа как Ейко видял, че ѝ няма единия чехъл, пролазил под спалнята и на връщане не успял да излезе, но избутал геройски чехъла с муцуната, а той останал заклещен, докато Фелипе се смилил и с голям зор го измъкнал. Винаги усещаше колко е тъжна, скачаше при нея в леглото и полагаше глава в скута ѝ. Гледаше я в безжизнените ѝ очи и ближеше белезите по лицето ѝ. Толкова нежно полагаше лапичката си върху порасналия ѝ корем, сякаш се страхуваше, че е стъклен и някой може да го счупи.
–Филм ли ще гледаме?
Фелипе усети грешката си и прехапа език, като видя как Мария Хосе сведе глава и погали кучето. То веднага стана на крака и положи глава върху коленете ѝ.
–Не! Искам обаче да прочетеш нещо. Тайна е! Само за мъже, така, че –внимавай да не ме издадеш! Бандюга!-тупна го той по рамото и посочи с очи кмпютъра.
Фелипе записа данните, адрес, телефон.
–Е, миличко-галеше тя кучето-какво ще правим ние,като не можем да разберем мъжката тайна?
Фелипе усети болката в думите и замаза положението:
–Емилио, Емилио! Ти си невероятен, но аз нямам тайни от дамата на сърцето си и веднага ще те издам. Мери, този тук е влюбен!
Емилио скочи:
–Я не се занасяй! Това не се отнася за мен, бе, човек! Но е прекрасно, нали?
Е, а защо да не чуем и ние?-запъна се Мария Хосе.
Емилио даде знак с пръст на Фелипе да мълчи. Сложи длани върху раменете ѝ, а после я погали по главата:
–Цвете мое! Много си любопитна, ама тоя предател, ако каже още само една дума, ще го спукам! Всички в кухнята, че умирам от глад! Нали нямате ангажименти за днес! Ще се обадя на един човек и ще направим план.
Номерът на Лаура даваше заето. Изчака момент и отново я набра. Тя говореше. Емилио остави телефона,като си помисли, че дори да се обади,ще го направи тук.Така или иначе, Мария Хосе щеше да разбере за какво става на въпрос.
Телефонът звънна.
– Здравей, Лаура! Какъв досадник съм! Още не сме се запознали и ето ме, звъня!
–Не е вярно! Не ти, а аз звъня, защото имам пропуснато обаждане, дори две. Как си?
–Виж, аз по оня въпрос. Защо не дойдеш, ако си у вас? Тук е семейството, за което говорехме.
Той изчака отговора и каза:
–ОК. Ела и ако искаш и ние ще дойдем с теб.Доскоро.
Мария Хосе чу края на разговора:
–О-о! Оставам изненадана!Я виж, човекът има връзка със жена!И къде ще ходим? Натрапник такъв! „Още не сме се запознали-изимитира го тя.-Ако не е тайна, коя е жената?
На вратата се позвъни. Лаура влезе в хола с влажна коса и ухаеща на жасмин.
Погледът ѝ привлече младата жена с дълбоките белези по лицето и кучето до нея. Мария Хосе не стана,но кучето се надигна и застана пред нея, като че да я предпази от непознатата.
Лаура погали Ейко:
–Какво прекрасно същество! Белушко! А вие сте цветето на Емилио, нали? Сигурно Ви е разказал нашата история?
Емилио ѝ правеше знаци да спре, но тя не го забеляза, вперила поглед в Мария Хосе:
–Знаете ли? Нещо ми подсказва, че и на Вас ще помогнат! Ние се бяхме отчаяли, но ето, че дъщеря ми вече вижда!
Емилио спря да ръкомаха. В стаята настъпи тишина. Фелипе стисна ръката на жена си, а кучето я близна по бузата. Сусана се разплака и излезе.
–Сбърках ли нещо?...Божичко! Още не сте ѝ казали! Не знаех!
–Моля Ви! Та това е добра новина! Заинтригувахте ме!
–Мари, ако ти искаш, можем да посетим дъщерята на Лаура в болницата и там ще говорим, а?-намеси се Емилио.
–Разбира се! Толкова си потаен! Знаел си, планирал си всичко и си траеш. Нали не смяташ, че съм повярвала на глупостите ти, че си влюбен? Усетих, че тук има клопка!
Той насочи поглед към Лаура. Тя беше променила цвета на лицето си. „Влюбен“. Стана ѝ топло на душата. Нареди на сърцето си да не учестява ритъма. Кучето я гледаше с големите си влажни очи.Как не се беше сетила да вземе едно и за Йоланда! Впрочем, това вече не беше нужно!
–Ще отида до нас. Когато сте готови, минете да ме вземете. Как ще се зарадват Йоланда и Магдалена, като видят колко хора ги обичат!
Доктор Хавиер Раес
Днес беше неделя и Доктор Хавиер се чудеше как да убие времето.Обади се на Санти,но той му отговори, че са на Кантабрия,от където беше съпругата му Елена. Усмихна се, защото си спомни за бившата си, която го обвиняваше, че я харесва и я наричаше„оная, акушерката“.
Родителите му бяха на Тенерифе и се оказа, че ще прекара един празен неделен ден.Прехвърли мисълта си в клиниката. Сигурен беше, че там сега sa майката на Йоланда и жената от България, която го изнамери по техния вестник. Когато прочете на стария професор написаното на испански език,той го потупа бащински по рамото и каза:„ Виждаш ли, до вестниците стигна! Гордея се с теб, Хавиер! Гордея се!“
“Сигурно днес щяе бъдат и семействата и на двете пациентки,които оперирах вчера, но нямах време да се срещнем с тях.“
По навик зави към сградата. Паркингът беше почти пълен.
„Неделен ден е. Днес идват повече посетители. Ще пообиколя, да мине време, а после ще се прибера.-мислеше си той, докато слагаше бялата престилка.
Две от сестрите минаха по коридора и много се изненадаха, като го видяха на работа:
–Докторе, спешен случай ли?
–Не, не! Хей така, да пообиколя моите хора. Как е малката?
Така наричаше той Йоланда.
–Тя днес е щастлива. Вижте я само!
Доктор Хавиер почука и отвори вратата. Йоланда скочи и се развика:
–Докторе! Това кученце е медицинската сестра на тази жена!
Хавиер направи опит да откъсне поглед от седящата на стола жена. Белезите от изгаряния по лицето ѝ показваха, че е преживяла нещо ужасно.Той стоеше стъписан и за миг си помисли, че е навлязъл в чуждо пространство.
–Много ми е приятно! Здравейте! Йоланда-обърна се той към момичето-изглеждаш добре! Как е днес лявото?
–О, но аз вече виждам добре!Защо не се обръснете? Знаете ли колко по-млад ще изглеждате? Сега ще ви запозная с моите гости. Това са съседът и съседката-посочи тя Емилио и Сусана. А това е другата съседка,която е омъжена за Фелипе. Тази тук я познаваш-втората ми майка Магдалена, а това в ръката ѝ е чудотворната икона, на която се молеше за мен и чудото стана. Вижте кученцето! Какви очи има, а , докторе?
–Тъжни.-отговори Хавиер.-Тъжни и влажни…Е, видях ви, сега отивам да посетя и другите. Имам две нови пациентки.
–О, да! Ходихме с Магдалена в стаята им, да се помолим за тях!
Лаура ѝ правеше знак да млъкне, но тя не ѝ обръщаше внимание.
Когато Хавиер тръгна, Фелипяе остави ръката на Мария Хосе и тръгна след него:
–Докторе, имате ли една минутка?
–Моля Ви се, та аз днес не съм на работа,разполагам с цялото си време! Вие с те съпругът,нали?
Фелипе кимна с глава:
–Днес разбрахме от Лаура за клиниката. Нашият проблем е видим. В Унгария ни увериха, че нищо не може да се направи и ето ни сега с куче. А обстоятелствата, при които се случи това...Просто не ми се говори! Меденият ни месец! Представяте ли си?
Доктор Хавиер си мислеше, че неговото сватбено пътешествие е било най-лошото нещо,което може да се случи на човек, а то се оказа, че е нищо в сравнение с това, което е станало с тези хора.
–Най-важното е, че много я обичам! Вие не знаете какъв човек е тя!
Стояха в коридора. Докторът беше напъхал в джоба на престилката си двете си ръце и с юмруците си щеше да ги разкъса.
–Елате в кабинета ми, ще поговорим!
Посочи му стола,а той седна зад бюрото.
–Само ако знаех, че ще ни се случи това...За да ме предпази от горещите греди, които паднаха от тавана, тя пое удара и ето...Ужасно беше! Ще ви призная, че често сънувам пожари, че аз спасявам нея, а не-тя мен.
В кабинета настъпи тишина. Доктор Раес не продума нито дума.
–Още по-страшното е, че тя няма да види никога резултата от нашата голяма любов в Унгария! Нашето дете...
Очите на Фелипе натежаха от мъка.
Докторът си мислеше, че след преживяното с Инна е закоравял и забравил да плаче, но усети една голяма буца, която заседна на гърлото му:
–За Бога! Това ли Ви се случи?
И двамата чуваха шума от стрелката на стенния часовник зад гърба им. Фелипе се овладя и каза:
–Ако можех да върна времето назад, Докторе, кълна се, че нямаше да тръгна на меден месец! Щях да заключа жена си в една стая и да я предпазя от случилото се! Но...явно така е било писано.
–Горе главата! Акоми позволите, но не днес, утре я доведете. Имам двама консултанти- професори. Нека да я видим. Случаят с Йоланда също беше неразрешим преди, но със всеки изминал ден медицината напредва, имаме нови методи за лечение, апаратура...Никакви илюзии и надежди! При нейното положение е рисковано, но една консултация с преглед за сега може да се направи. Утре в девет, става ли?
Когато Фелипе се върна при другите, видя, че Мария Хосе държеше в ръцете си дървената икона на жената от България и се надяваше ря да е помолила за помощ от Всевишния.
–Проблемът е бременността. Не може да се рискува. Аз така смятам. Прав ли съм, колеги?-изказа мнение Доктор Раес.
–Напълно. Не може. Ще се увреди плода. Предлагам да изчакаме раждането. Виждам атрофия на очния нерв, но опит за лечение може да се направи и ако има късмет...-потвърди професорът от Петербург.
–И тримата сме на едно мнение-да се изчака.-съобщи доктор Хавиер на Мария Хосе и Фелипе.
Йоланда
Днес изписваха Йоланда. Резултатът от последната консултация беше неузнаваем. Тя като малко дете подскачаше от крак на крак:
–Този, белият бастун, ще Ви го оставя за спомен от мен! Колко Ви обичам, докторе! Акобяхте по-млад,искма да кажа-ако бяхте се обръснали,щях да се омъжа за Вас!
Тя се хвърли на врата на Хавиер и се разплака.
Лаура бършеше сълзите си. Магдалена сви колене, хвана ръцете му и докато той овладее положението, тя ги целуна.
–Тези ръце-кротко каза тя-правят чудеса. Това е за Вас, Докторе!-бутна му тя книжна торбичка,на която пишеше България.
Той щеше да прояви неуважение към нея и с два пръста извади малка иконка във вид на миниатюрна книжка, която се отваряше и затваряше.
–От мен,от Йоланда и от онази жена, българката, на която сте възстановили зрението и която беше писала н нашия вестник. Не е нищо,но си я пазете. Ще ви носи щастие и здраве.
Доктор Хавиер прегърна Магдалена и стисна малката дървена икона.
Мария Хосе и Фелипе
Времето спря. Днес щяха да видят пола на бебето. Фелипе много се притесняваше дали ще го пуснат с нея и в коридора сновеше нагоре, надолу. Сядаше до нея. Хващаше ръката ѝ и отново сядаше, докато Докторът не назова името ѝ. Помогна ѝ и двамата влязоха в кабинета. Настаниха го от лявата ѝ страна.
–Докторе, а аз ще го видя ли? Нали ще ми го покажете?-губеше търпение Фелипе.
–Естествено, младежо! Нали затова сме тук-приготвяше докторът апаратурата.
Той се настани на стола и намаза корема на Мария Хосе.
–Скъпи,-обърна се тя към Фелипе- ако го видиш, че е момче, ще ми стиснеш пръстите един път, ако е момиче-два пъти!
На екрана пулсираше голям конус. Докторът движеше надолу. Спря на място и Фелипе видя главата на бебето. Намаза отново корема и задвижи.Спря отново,но Фелипе не можа да различи краката от ръчичките. Имаше чувството,че се бяха оплели. Докторът рязко върна на главата, задържа за миг и отново слезе надолу. Спря между крачетата и показа с пръст на монитора това,което интересуваше Фелипе. Той стисна силно пръстите на Мария Хосе и ги отпусна. Докторът движеше ръчката по корема ѝ.Бебето се измести от мястото си. Появиха се други две крачета. Там нямаше това,което видя Фелипе преди миг. Той отново стисна пръстите ѝ два пъти. Тя не издържа и тихо попита:
–Колко пъти ми стисна ръката? Един или два? Момиче или момче?
Фелипе беше объркан.
–Младеж, тази жена е героиня! Я да видим отново! Тогава ще си стискате пръстите за по-сигурно.
Нямаше съмнение. На монитора се очертаха повече от две крачета.
–Колко пъти ѝ стисна пръстите, младежо?-попита лекарят, като изтриваше корема –Ето, това е резултатът от видеозона.
Фелипе пое късчето хартия с невярващи очи.
–Е?-смееше се докторът.-Ще бъдете баща на близнаци.Дъщеря и син-сочеше той очертанията на снимката.-А Вие, Госпожо, сте героиня! Признавам го!
Фелипе искаше час по-скоро да излязат от кабинета и да съобщи новината на всички.
Анхела видя,че излизат и се втурна да ги посрещне.
–Мамо!-прегърна я Фелипе.-Син и дъщеря! Ще имаме син и дъщеря!
Тя прегърна майчински Мария Хосе и ѝ подшушна:
–И аз някога съм имала сестра-близначка,но много рано ме е напуснала и оставила сама.Радвам се за вас! Толкова се радвам!
От мъртвите очи на Мария Хосе се отрони едва видима сълзичка и се търкулна като бисерче по рамото на Анхела. До сега винаги плачеше със сухи очи. В съзнанието ѝ изплува оня сън, в нощта на пожара, в който беше ледена прицеса и някой доближи топлина,която я стопи и от нея остана една малка капка вода,която сега сзе отрони от безжизнените ѝ очи.
Емилио лежеше на дивана и четеше вестника, когато мобилният му телефон извъня.
–Е-е-е, това се казва новина!-скочи той на крака.-Божичко! Дядо ще ставам на близнаци! Трябва да кажа на Лаура и на Йоланда!...Сусана знае ли вече?...Остави на мен това удоволствие! Моля те,Фелипе, нека аз да ѝ го кажа! Не ѝ се обаждай!
© Елена Нинова Todos los derechos reservados