Лаура и Йоланда
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамото.-Хайде в операционната! Готови сме.
Лаура остави Магдалена на дежурство при Йоланда и запали колата. По път до в къщи дори тананикаше една любима песничка на детето. Беше щастлива. Това я отвличаше от самотата. Вече не мислеше за мъжко рамо, на което да отпуска глава. Дори голямата празна спалня ѝ изглеждаше прекрасна. Не трепваше дори сърцето ѝ, когато той посещаваше Йоланда в болницата, но усещаше празнотата в душата му. Пристрастяването ѝ към цигарите остана в миналото. Нейното съкровище беше Йоланда, а това не беше малко. Стигаше ѝ. Мислите ѝ се редяха една след друга, докато чакаше асансьора да се качи на етажа си.
–Добър вечер, съседке! Дълго време не съм Ви виждал! Как е дъщеря Ви?
...