КРЕПОСТТА "КЪРВАВАТА ВОДЕНИЦА"
Яро­с­тен ку­че­ш­ки лай ог­ла­ся­ше го­ра­та. Бе­г­ле­цът про­дъл­жа­ва­ше да ти­ча по мал­ка­та гор­с­ка пъ­те­ка, но бе­ше явно, че си­ли­те му го на­пу­с­кат. Са­мо да ус­пе­е­ше да пре­х­вър­ли ри­да! От дру­га­та стра­на на пла­ни­на­та бе­ше сво­бо­дата. Бе­г­ле­цът изо­с­та­ви пъ­те­ка­та и за­по­ч­на да се ка­те­ри ме­ж­ду ска­ли­те. Ку­че­ш­ки­ят лай и гла­со­ве­те на па­т­ру­лите за­по­ч­на­ха да се при­б­ли­жа­ват. Пръ­с­ти­те му сгра­б­чи­ха края на скал­ния ръб, а кра­кът му в съ­що­то вре­ме се вмъ­к­на в ед­на пу­к­на­ти­на встра­ни. Още мал­ко уси­лие. Той по­г­лед­на на­го­ре. Сил­ни­те лъ­чи на слън­це­то го за­с­ле­пи­ха и го на­ка­ра­ха да за­ми­жи. Мо­же би бе­ше не по­ве­че от 20 ме­т­ра до вър­ха и... до сво­бо­да­та!...
Но­к­ти­те му се из­по­чу­пи­ха, пръ­с­ти­те му се ожу­ли­ха до кръв от ос­т­ри­те ръ­бо­ве. Но той не се от­ка­з­ва­ше и про­дъл­жа­ва­ше да се ка­те­ри. За­ла­вя­ше се за ска­ли­те с ка­к­во­то мо­же­ше, но не сп ...