Последните дни цялото ми внимание беше съсредоточено върху крилете и почти бях забравил, че имам тъща. Тя не живееше при нас, но както всички тъщи по света, обичаше да се появява в най-неподходящия момент. Например, по празниците. Тогава, когато човек вече е направил план да излезе някъде със семейството си или просто да поспи малко повече и помързелува у дома. Дори в такива моменти, аз не й се сърдех много, понеже я харесвам. Може би, защото приличаше на жена ми. И на външен вид, и по характер, с който отдавна се бях примирил. Единственото нещо, с което ме дразнеха и двете, беше непрекъснатото споменаване на някакъв стар съученик на жена ми, живеещ в блока на тъщата. Тя използваше всяко идване у дома, за да изкаже съжалението си, че житейският път на дъщеря й се е пресякъл с моя, а не с неговия. Според нея, този мъж бил нещо средно между Бил Гейтс и майка Тереза. Управлявал няколко фирми, парите сами влизали в джоба му, а в същото време бил любимец и на данъчните, и на хората от блока ...