Крива паланка IV

КРИВА ПАЛАНКА IV

След кратък период на мир и възход дошли смутните времена на тридесетте години. В почти пълното отсъствие на държавна власт богатите села от двете страни на Балкана често били подлагани на брутални набези от планински бандити, въшливи шумкари и обикновени разбойници. Такава била и съдбата на работливите селяни от село Средорек в подножието на Конски проход. Не бил лек животът на планинците. Превивали те морно гръб над полупланинската земя, ръгали с остените рогатите добичета, а на есен земята им се отблагодарявала за непосилния труд и пълнела хамбарите им с плодовете си.
Във всеки двор щъкали ята кокошки и гъски, кошарите били пълни с рунтави овце, а и кочините не били празни. Нямало къща, дори най-бедната, която по Коледа да не се огласяла от рева на прасе. А после из планинските дъбрави се понасял омаен пушек с миризмата на печена мръвка.

Така се точели дните и годините на мирните селяни, докато през една зима започнали да им се случват разни лоши неща. На кой му изчезвали агънцата, на друг му обирали хамбара, а на не малко селяни разбивали къщите и всявали смут в съня им. Понесла се мълва, че из дъбравата е плъзнал зъл бандитин, който безпощадно грабел де що свари и на живота също не прощавал. Изплашили се кротките селяни, затреперала душицата и изчезнал сънят им. Изпратили депеша до околийския жандарм, ударили на молба за помощ, ала никой не ги чул. Държавата по туй време се тресяла от преврати и на практика я нямало, а разбойника продължавал да шета, необезпокояван наоколо.

Толкова дръзки станали набезите му, че почнал да наобикаля селото и по светло. Приближавал се до работещите на къра, издрънчавал с пушкалата си и отминавал, гордо изправен на дорестия кон. Мъжествена била осанката му, а лицето грубо и обрасло с гъста четина. Два дълбоки белега го разсичали и му придавали още по-героичен вид. В покорните селяни предизвиквал панически страх, но само в едно моминско сърце посял по-различни чувства. Хубавата Севдалина, която работела с родителите и сестрите си на нивата затрептяла от вълнение при вида на юначагата с двата белега на бузата и за миг не се поколебала да го посети като разбрала, че вечер се приютява в стария хан над паланката. Както разбрахме по рано Муньо по прякор Кюсата и за миг не се поколебал, виждайки това младо и сочно тяло от което искряла жизненост и той се възползвал не по най-благоприличния начин от отдалата му се възможност. Гласът на славеите се носел в гората, щурците весело цвърчели докато рунтавият разбойник разбивал на пух и прах най-нежните чувства на девойката, обладавайки я по груб и лишен от всякаква романтика начин. Кощунството, извършено на пода на същата оная тераса, която вече описахме на вече изоставения и запустял хан оставило най-угнетяващото чувство в моминското съзнание.

И когато на другия ден открили безжизненото й тяло под Марленската скала на лицето й било изписано онова огромно разочарование и пълна липса на интерес от живота, което може да се види на лицето на смъртно болен човек. Никой не знаел дали Муньо я е бутнал или Севда била решила да скрие срама си завинаги от хората.

А ханът продължавал да стои там, през вековете и стените му, свидетели на не една човешка съдба постепенно се рушали, покрива започнал да пада. И до днес пътникът, решил да посети тези места с почуда може да открие старата му сграда, не преборена от времето.

Край