ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Онбрюк
Крофщайн Рудолф Стракър сияеше от радост. Чувстваше с тялото си идващия успех, близкото извисяване и достигане до най-висшите идеологии на живота. Крофщайн отлично съзнаваше кои познати можеха да го тласнат към висините и кои се опитват да го смъкнат надолу, в низшата яма на обикновените човеци.
Крофщайн, макар и едва дванадесет годишен, съзнаваше силата си и умееше да я контролира. Чувстваше себе си като необикновен, като надарен с нечувана мощ, като създание, което не заслужава този начин на живот. Той обичаше семейството си, но това беше по-скоро чувство на признателност и на близост, отколкото характерната за децата дълбока привързаност към родителите. По някакъв неведом начин бе сигурен, че родителите му няма да му помогнат по пътя към извисяването, дори щяха да му попречат и да го спънат. А в нормалния свят той бе загубен заради уродливо си лице и с гигантския си ръст.
Кристиян Циборг бе човекът, който щеше да го издигне! Незнайно ...