Кроулистът (6)

      Щом прекрачи прага на дървената къщичка, му направи впечатление колко образцово бе поддържана тя от майка и дъщеря. Съзря множество медицински уреди и инструменти, към които по принцип изпитваше отвращение, защото ненавиждаше лекарите и всичко свързано с тях. Смяташе ги за шарлатани и се бе зарекъл никога да не им попада в ръчичките. Откакто бе станал самостоятелна личност не беше стъпвал на лекар  и нямаше намерение да го прави, докато е жив. Справяше се сам с всеки здравословен проблем. Единствената помощ, която приемаше бе тази на стоматолозите, но за щастие зъбите му бяха здрави и много рядко ги посещаваше. В паметта му се въргаляше неприятен спомен. Като дете му се бяха образували множество брадавици по ръцете и кокоши тръни по ходилата. Буквално не можеше да стъпва от тях. Уплашената му майка го заведе в Медицинска академия и там лекарите изпробваха всичко с каквото разполагаха. Гориха ги с електричество, с течен азот, но нищо не помагаше. Те винаги регенерираха. Така изминаха години. Отчаяният Алфонсо изпробваше всевъзможни неща, за да се излекува, но не успяваше. Накрая направи голямото си откритие. Йод + витамин В1. Мажеше с тази комбинация гнусните образувания и те изчезнаха още на третия ден безследно.

      Мая го гледаше така, сякаш беше от кралски произход. Стана му неловко и той седна мълчаливо на поднесения от нея стол. В замяна на това Диди не прикриваше своята неприязън. Сякаш майка й бе сабинянка, която бе дошъл да похити.

- Опитай от кейка. Имам и прясно мляко. Домашно е. Доставят ми го от Варна - започна да реди Мая.

На Алфонсо му се мярна мисълта, че Диди го гледа с такова неодобрение, може би защото е решила, че той сега ще изяде провизиите им и ще изпие запасите им от домашно мляко. И без това нямаше намерение да го прави. Затова внимателно отговори.

- Благодаря ти, Мая, трогнат съм! Но не мога да приема. Храня се по специален режим - само вечер.

- Тогава ще ти увия от кейка за вкъщи, а тук имам празно шише от 1 литър. Ще ти сипя млякото в него. Надявам се, че това вече няма да ми откажеш. Ех, колко много искаше да й откаже Алфонсо, не само защото избягваше въглехидратите, но и заради укорния поглед на Диди. Но не искаше да обижда любезната домакиня. Тя тутакси приготви всичко и ловко го мушна в една платнена торба.

- Сама съм я шила - отбеляза Мая. Утре ще ми я върнеш. Тъкмо да има повод да се видим отново.

А после попита: Каква пранаяма правиш? Аз все се готвя да започна с дихателните техники, но засега съм само на асаните.

- Сук пурвак - отговори Алфонсо. Правя само Сук пурвак. Пробвал съм и Стамаврити, но не дава същия резултат. Сук пурвак е най-доброто дишане в хатха йога. И поясни: Вдишваш бавно х секунди, докато напълниш дробовете и точно когато те са пълни докрай мислено се прозяваш. Дробовете ти се отварят допълнително и поемаш още малко въздух. Тогава задържаш дишането си, а брадичката поставяш точно под шийната вдлъбнатинка, така че да опира гръдната ти кост. Стягаш аналния сфинктер и удържаш този въздух 4х секунди без да издишваш. През това време можеш да си представяш, че имаш клонинг, който бавно се отдалечава от теб и ти го виждаш като призрак в мъглата. Това много помага за задържането. След тези 4х секунди, започваш бавно да издишваш в продължение на 2х секунди. Много е важно да издишаш целия поет от теб въздух. Когато извършиш и това, задържаш още х секунди на празни дробове. Така правиш точно 1 дихателен цикъл в Сук пурвак. После отпускаш сфинктера, повдигаш брадичката и започваш внимателно да вдишваш, с което слагаш началото на втори дихателен цикъл. Вдишването и издишването в добрия Сук пурвак трябва да е толкова леко, че даже гъше перо да не трепва. Забележи, че времето за голямото задържане 4х се равнява на сбора от времената на останалите фази: x + 2x + x. По този начин праната в организма се уравновесява. Добре е да правиш първоначално само по 2 цикъла, а после да достигнеш до 4. Всичко това се върши на празен стомах и черва, без да си пила вода или друга течност. Иначе непоправимо се уврежда сърцето. Числото х е индивидуално и се избира в зависимост от напредъка в дишането. Моето х е равно на 20. Ти трябва да започнеш с не повече от 4 - завърши Алфонсо. Когато x надвиши 15, се стига до психически изменения в Аза. Много е важно дишането да се прави така, че при вдишване да се чува леко звука Со, а при издишване - Хам. Комбинирано това дава Сохам, което на един много древен език означава: "Аз съм Той". И така, докато си в състояние да повтаряш  "Аз съм Той" си жив. Спреш ли да повтаряш, значи си мъртъв!

Двете жени го погледнаха силно озадачено, но Мая бързо се окопити и попита фронтално: Искаш да кажеш, че ти успяваш в рамките на един цикъл да не дишаш 2 минути и 20 секунди? Не е ли твърде множко това?  За колко време можеш да спреш да дишаш?

- Личният ми рекорд е 5 минути и 15 секунди, но след предварителна хипервентилация - отговори тихо Алфонсо.

- Можеш да издържиш повече от 5 минути без да дишаш? - Мая буквално ококори очи. Зная, че нашият голям алпинист Христо Проданов, който загина на Еверест, след като го изкачи по Жестокия път, е задържал дишането си за 4 минути и това се привеждаше като сензация, а ти биеш рекорда му с цяла минута и 15 секунди. Не е за вярване! - добави тя. И продължи: Искам да видя това с очите си.

Алфонсо усети как адреналитът й се беше рязко покачил. Дори Диди за пръв път го погледна с любопитство и както му се стори - дори с уважение.

- Добре, ще ви направя една демонстрация, но само от 4 минути и 40 секунди. Мисля, че ще е достатъчно, за да ми повярвате за рекорда - отговори Алфонсо и си припомни казармените години, когато плуваше с лекота 70 метра под вода, събирайки множество зяпачи, между които негови колеги войници и част от командирския състав. Числото на Неверните Тома растеше и той многократно трябваше да повтаря този сеанс, докато и последният човек в поделението се убеди, че Алфонсо е в състояние да извърши такова подводно плуване.

Мая взе хронометъра, а Алфонсо започна да вдишва и издишва дълбоко в продължение на 36 пъти. Пред очите му притъмня, а тялото му се тресеше като самолет попаднал в мощен циклон. След 36-тото издишване той вдиша дълбоко докрай и даде предварително уговорения знак на Мая да засече с хронометъра. После затвори очи и си представи как неговият клонинг се отдалечава бавно от него, навлизайки в мъглата. Беше поставил любимия си позлатен часовник пред себе си и гледаше как секундната стрелка се въртеше кръг след кръг. Когато тя отброи 4 минути и 40 секунди, бавно изпусна въздуха. Мая и Диди го гледаха недоверчиво.

- Не си вдишвал тайно през носа си, нали? - полюбопитства Мая. Би било много тъпо да ни мамиш.

- Не - отговори Алфонсо. На пълни дробове е  абсурдно да се поеме още въздух.