Крушение - Пета част
Произведение от няколко части « към първа част
Какви е синове раждала,
раждала още и днеска...
Христо Ботев
От съюзените армии които действаха оперативно на няколко направления, България мобилизира 600 хилядна войска и тръгна на юг и изток...
Мобилизацията премина срочно,организирано и както вече споменах с един небивал ентусиазъм, който граничеше с надеждата, че този път майка България не е безсилна и няма да изостави останалите извън нейните предели родни чеда!
Генералният щаб прие земляческия принцип за мобилизация, който е бърз и морално целесъобразен--полковете се формираха в гарнизоните от местните запасни офицери, подофицери и редови състав.Почти всички от околията се познаваха--учители,адвокати и хора със съответната подготовка приеха да командват взводове и роти от града, околийски център и неговите села.
Реорганизирана и добре въоръжена в две армии,българските полкове тръгнаха в бойни рейдове от юг и изток от Ямбол, Елхово Малко Търново (Търново Сеймен), Хасково като главни направления за овладяване на набелязаните големи градове и опорни точки на противника в Източна Тракия - Лозенград, Люлебургас и Одрин.
Одрин!Бивша столица на Султан Мурад Първи преди превземането на Константинопол беше от стари времена център на област (вилает)с важно тактическо значение за изхода на войната.
Одрин беше град-крепост.Построена от германски фортификационни инженери, които дадоха гаранция на Високата порта,че може да бъде превзета единствено от германски войници, но само след обсада в продължение на шест месеца!
След опустошителния демарш на Втора и Трета български армии и превземането на Лозенград и Люлебургас,българската войска се възправи срещу Одрин в ноемврийските дни на годината; и поради лоши условия за овладяване на Чаталджанската позиция, частите на Трета българска армия заеха рубеж за обсада, заедно с Втора българска армия.
В обсадата на Одрин участваха и две сръбски дивизии и няколко черногорски полка...
В състава на Трета българска армия беше и 29-ти Ямболски пехотен полк, където вече като взводен подофицер Кольо Гатев воюваше с бойните си другари...
Полкът бе дислоциран в Източния сектор на обсадата.
Съюзниците колективно и целенасочено преследваха целите си--изтласкване на Турция от Източна Тракия и принуда на Високата порта да подпише мир при условията от страна на победителите,сиреч балканските държави.
Като най-многобройна и успешна във воденето на кампанията българската армия заемаше източен, северозападен и югозападен район,където обсадата бе затворена нацяло от сръбските и черногорски полкове.
Започваше решителната крачка към приключване на войната...
Но обсадата на Одрин щеше да реши,чии цели са постигнати.
Одринският гарнизон наброяваше от 65-70 хиляди войници под командването на Шукри паша.Този турски генерал беше специализирал във Франция и Германия и войната го свари като преподавател във Военната академия в Истанбул.
Обсадата е важен елемент за изхода на всяка война.Този който превземе определени крепости,той е победителят.Така е от древни времена до наши дни.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чета с интерес, Ranrozar ! Поздравления!
-
Хубава е, да се пише и говори ,за историята ни,така няма съвсем да потъне в забрава.Имах усещането,че сам си участник в обсадата на Одрин.Ще чакам продължение!
-
Благодаря за оценката и коментара, Иржи!
Нека имаме предвид, че това ми е разказвано от моите родители, които са били слушатели и свидетели на разказите на своите бащи и непосредствени участници във войната и обсадата на Одрин.Другият ми дядо Станьо Стойчев Петров е стрелец-тежкокартечар в 32 Загорски пехотен полк.Всъщност дядовците ми са воювали рамо до рамо при обсадата на Одрин, преди раждането на татко през 1917г. и майка, която е родена през 1921г. И като се събират сватовете и запознават,разбират, че са воювали заедно, но в различни полкове от 1912 до 1918 г .с малки прекъсвания докато България е била неутрална до месец октомври 1915 г.,преди да се включи в Първата световна война на страната на Централните сили. -
Разказваш сякаш от първо лице,Стойчо!Толкова осезателно близко говориш за събитията!Не знам какво учат сега учениците по история,но ние учехме за тия събития,само,че в живота ни вече ги забравяме,съвремието ни поглъща,заедно с историята.....
-
Благодаря за коментара,Елка!
-
Обсадата на Одрин - един героичен миг от историята на България! Поздрави!
-
Благодаря, Костадин! Приеми моите приятелски поздрави!
-
Стойчо чакам с нетърпение нататък.Поклон пред всички защитавали и отдавали живата си за Майка България.Поздрав най сърдечен.
-
При такива обстоятелства приятелството се утвърждава с кървава всеотдайност и жертвоготовност.
Благодаря за коментара, Петър! -
Така е. Във войната няма романтика. От гледна точка на войника има оцеляване. От гледна точка на офицера: тактика и стратегия. От гледна точка на политика: министерски постове, облаги и власт. Но във войната се раждат истински човешки добродетели като взаимопомощ, приятелство и всеотдайност.
-
Благодаря, Илияна!
Във войната романтиката е пресъздадена от хората на изкуството.
Останалото е кръв, болка и страдание... И повсеместна смърт! -
Чакам нататък и с най-голямо удоволствие те чета!
-
Благодаря ви за коментарите, Мариана и Младен!
Може би няма българин в рода си, който да не е участвал в тази балканска епопея!
Българи са се завърнали от чужбина, за да участват във войната през 1912/13г.
Студенти, работници и живущи в други страни са взели участие в тази кампания! -
Моят дядо /по майчина линия/ - ген. майор Младен Алексиев Филипов, е взел участие в обсадата на Одрин и ми е сдподелял много свои спомени. Благодаря ти, Стойчо, че с тази много хубава част ги възкреси в паметта ми!
-
Да сме благодарни! Благодаря, Петър!
-
Благодаря...нека си спомним, за да ни има.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Вече има още части след тази в сайта.