Крушение - Пета част
Multi-part work to contents
Какви е синове раждала,
раждала още и днеска...
Христо Ботев
От съюзените армии които действаха оперативно на няколко направления, България мобилизира 600 хилядна войска и тръгна на юг и изток...
Мобилизацията премина срочно,организирано и както вече споменах с един небивал ентусиазъм, който граничеше с надеждата, че този път майка България не е безсилна и няма да изостави останалите извън нейните предели родни чеда!
Генералният щаб прие земляческия принцип за мобилизация, който е бърз и морално целесъобразен--полковете се формираха в гарнизоните от местните запасни офицери, подофицери и редови състав.Почти всички от околията се познаваха--учители,адвокати и хора със съответната подготовка приеха да командват взводове и роти от града, околийски център и неговите села.
Реорганизирана и добре въоръжена в две армии,българските полкове тръгнаха в бойни рейдове от юг и изток от Ямбол, Елхово Малко Търново (Търново Сеймен), Хасково като главни направления за овладяване на набелязаните големи градове и опорни точки на противника в Източна Тракия - Лозенград, Люлебургас и Одрин.
Одрин!Бивша столица на Султан Мурад Първи преди превземането на Константинопол беше от стари времена център на област (вилает)с важно тактическо значение за изхода на войната.
Одрин беше град-крепост.Построена от германски фортификационни инженери, които дадоха гаранция на Високата порта,че може да бъде превзета единствено от германски войници, но само след обсада в продължение на шест месеца!
След опустошителния демарш на Втора и Трета български армии и превземането на Лозенград и Люлебургас,българската войска се възправи срещу Одрин в ноемврийските дни на годината; и поради лоши условия за овладяване на Чаталджанската позиция, частите на Трета българска армия заеха рубеж за обсада, заедно с Втора българска армия.
В обсадата на Одрин участваха и две сръбски дивизии и няколко черногорски полка...
В състава на Трета българска армия беше и 29-ти Ямболски пехотен полк, където вече като взводен подофицер Кольо Гатев воюваше с бойните си другари...
Полкът бе дислоциран в Източния сектор на обсадата.
Съюзниците колективно и целенасочено преследваха целите си--изтласкване на Турция от Източна Тракия и принуда на Високата порта да подпише мир при условията от страна на победителите,сиреч балканските държави.
Като най-многобройна и успешна във воденето на кампанията българската армия заемаше източен, северозападен и югозападен район,където обсадата бе затворена нацяло от сръбските и черногорски полкове.
Започваше решителната крачка към приключване на войната...
Но обсадата на Одрин щеше да реши,чии цели са постигнати.
Одринският гарнизон наброяваше от 65-70 хиляди войници под командването на Шукри паша.Този турски генерал беше специализирал във Франция и Германия и войната го свари като преподавател във Военната академия в Истанбул.
Обсадата е важен елемент за изхода на всяка война.Този който превземе определени крепости,той е победителят.Така е от древни времена до наши дни.
© Стойчо Станев All rights reserved.
