Телефонът звънна.  Тези дни беше затрупана с работа. Нямаше време да си поеме дъх. Беше той. Усещаше кога се обажда. В секундата, преди да чуе нежната мелодия на Una Palabra, в секундата преди телефонът дори да завибрира, знаеше, че е той. Искаше да потъне в дълбочината на гласа му. Обичаше да го чува. Нямаше го вече цели два месеца. Ако трябва да сме точни - 64 дни, 4 часа и 12 минути. Но кой ли ти брои. 

       Истината беше, че тя не разбираше. Не разбираше неговият начин на живот. Не знаеше как е възможно да не виждаш суша седмици наред и да си добре. Но той беше мечтател, а тя - здраво стъпила на земята. Все пак работеше в офис. На бюро. С куп папки, пълни с важни документи и проклети растения, които трябваше да полива всеки ден. На 22 и вече така сериозна. Той беше на 30 и още не виждаше сериозната страна на живота.

            Връзката им беше ясна от самото начало – Той пътува, отсъства 3 месеца, връща се, заедно са един месец. После пак заминава за три месеца. И това е. На втория контракт ù предложи да заживеят заедно. Тя беше независима и самостоятелна. Съгласи се, но настоя да плаща половината наем и сметки. Дори подписа договор – 3 месеца самота, за един месец щастие, подкрепени с много телефонни разговори. Не си бяха обещали нищо. Не си обещаха да са верни един на друг. Но тя все пак му беше вярна. Просто не изискваше същото от него. Не защото не го искаше само за себе си, а защото живееше в един реален свят, в който хората, срещат хора, всеки ден. Просто се остави да се наслаждава на ситуацията. Без въпроси.

            Стомахът ù трепна така познато, когато чу гласа му.

            - Здравей, хлапе!

            - Знаеш, че мразя да ми казваш така!

            - Да, знам.

            - Тогава защо го правиш?

            - Просто ми харесва да те чувам ядосана. Но сега не си ядосана. Тъжна ли си?

            - Вали!

            - Това ли било? Дъждът ли те натъжава? Представи си да не видиш дъжд месеци наред!

            - Изобщо няма да ми липсва.

            - Ооо, ще ти липсва. Ако си далеч, ще ти липсват дори нещата, които мразиш. Изобщо да не споменавам какво ще чувстваш към нещата, които обичаш.

            Тя се усмихна в слушалката. За първи път го чуваше такъв. Сигурно го е подгонила носталгията.

            - Откъде ми се обаждаш?

            - Чивитавекия.

            - Чиви... - какво? В Европа ли сте вече?

            - Да кажем, че вече съм по-близо до теб.

            - Но не достатъчно – промърмори тя, съвсем тихо.

            - Колко ти остава до обедната почивка?

            Тя погледна часовника си.

            - Около 15 минути.

            - А носиш ли си хендсфри-то?

            - Да, в чантата ми е.

            - Свържи го с телефона и си го сложи! Ще играем на една игра!

            - Не обичам игрички!

            - Тази ще ти хареса, но трябва да правиш точно каквото ти казвам. Обещай!

            Тя се поколеба, но включи хендсфри-то към телефона, сложи си слушалката и каза:

            - Добре! Обещавам.

            - Добро момиче – измърка той – А сега ми кажи с какво си облечена!

            - Сериозно ли?

            - Хайде де, това е част от играта!

            - На работа съм! Как да съм облечена? Скучно! Сива пола, бяла риза. Но нося обувките, които ми изпрати.

            - Ммм, добре. Сега, вземи си само телефона и тихо излез от офиса си!

            - Добре.

            - Сега се насочи към тоалетните и влез в дамската! – той зачака. Чуваше токчетата ù по пода – Там ли си вече?

            - Да.

            - Добре. Провери кабинките дали са празни!

            - Мисля, че да.

            Вътре нямаше никой. Тоалетната представляваше коридор – отдясно имаше каменен плот, на който бяха поставени стъклени умивалници и огледала на стената зад тях, а отляво имаше три кабинки. Светлината беше приглушена, а тъмните гранитни плочи, които обличаха стените, създаваха допълнителен мрак. В тях имаше вплетени нишки златист едър брокат, който проблясваше лекичко.

            - Влез в най-вътрешната кабинка.

            Той чу вратата, която се затвори и щракването на ключалката.

            - Не! Не заключвай! Това е част от играта.

            - Колежките ми след малко ще излязат в почивка. Някой може да влезе.

            - Точно в това е смисълът. По-интересно е, когато знаеш, че могат да те хванат. А сега затвори капака на тоалетната и седни на него! Остави телефона си на казанчето зад теб!

            - И защо да те слушам?

            - О, хайде! Всичко е за теб.

            Тя изсумтя, но изпълни това, което ù каза.

            - Сега повдигни полата си и разкопчей копчетата на ризата си!

Дори по телефона той долови притеснението ù.

- Сигурно ръцете ти треперят. Дишай! Искам да се успокоиш! Дишай! Затвори очи и си представи, че моите ръце те галят! Отпусни се! Не правиш нищо нередно. Сега ми кажи какъв цвят е бельото ти?

- Черно.

- Вдигни си полата около кръста! Разкопчей изцяло ризата си! Добре! Сега извади гърдите си от сутиена и ги погали нежно. Представи си, че съм аз! Очите затворени! Нежно, представи си как аз ги целувам. Сега по-грубо и пак нежно.

Тя изстена тихо.

- Добро момиче! Сега спусни надолу дясната си ръка. Мини през гърдите, ребрата, корема и по-надолу. Скъсай бикините си!

Той чу как тя се напряга.

- Не мога! Не мога да ги скъсам! Не се... късат.

Той се усмихна.

- Добре, тогава просто ги отмести встрани. Дишай и се отпусни! Сега, когато пръстът ти усети топлина, искам да започнеш да го движиш. Първо бавно... Сега забързай!

Тя издиша шумно.

- Да! Точно там. Другата ръка да не спира да гали гърдите ти! Представи си, че съм аз. Целувам те и те галя по цялото тяло. Точно така! Сега спусни и лявата си ръка! Бавно! Мокра ли си?

- Да!

- Сега искам да опиташ колко си вкусна! - той зачака. - Е, опиши ми вкуса.

- Сладък, но тръпчив.

- Ммм, круша! Да! Това е вкусът ти. Сега проникни в себе си. Когато усетиш лека грапавина отвътре, задръж пръста си там и започни да го движиш, все едно казваш – „Ела тук!”

Тя простена шумно.

- Да, точно там. Не спирай! Представи си, че го правя аз. Бавно. Представи си, че са моите пръсти.

Чуваше учестеното ù дишане и накъсаните стонове. Познаваше всеки звук, който излизаше от устата ù, и всеки звук се топеше сладостно на езика му. Познаваше тялото ù по-добре от нея самата. Щом чу онзи стон, който тя издава винаги преди да свърши, той рязко каза:

- Спри! – ръцете ù замръзнаха. Дишането ù беше учестено. Почти чуваше сърцето ù в телефона си.

- Добре! Дишай!

- Защо ми каза да спра! Тъкмо щях да...

- Свършиш – довърши той, вместо нея. – Нее! Още не! Аз ще ти кажа кога!

Точно това правеше и когато бяха заедно – отлагаше удоволствието. Понякога прекарваха дни в спалнята, наслаждавайки се един на друг.

- Сега вече можеш да започнеш да движиш пръстите си навътре, после навън, но бавно. Сега леко забързай! Не сдържай дъха си! Искам да чувам колко ти харесва.

- О, Боже! Как искам да си тук.

- Продължавай! – гласът му беше станал дрезгав.

Тя вече стенеше неудържимо.

- Не спирай! – каза той в слушалката.

Изведнъж нещо изщрака.

- Някой влезе – прошепна стреснато тя. Чуваше стъпки, които бавно се приближаваха. Ами ако някой я видеше така? Пулсът ù се забърза още повече. Стана рязко и се опита някак да прикрие голотата си. Вратата се отвори и... беше той. Изглеждаше толкова красив, че дъхът ù спря. В косата му проблясваха капчици дъжд. Носеше светли джинси и бяла, лека риза. Горните ù копчета бяха предизвикателно разкопчани. Държеше телефона си в ръка. Когато срещна погледа му, очите му се бяха превърнали в катран. Погледът му беше потъмнял. Захвърли телефона си на пода. Той издрънча силно. Свали хендсфри-то от ухото ù и захвърли и него.

По лицето му нямаше усмивка! По нейното нямаше изненада! Това прави страстта! Изтрива всяко друго изражение от лицата на хората. Превзема ги напълно и не оставя място за нищо друго, освен за две леко притворени очи.

След толкова време, в което мислите му летяха към нея, когато видя страстта в очите ù, леко разрошената коса и наполовина свалените дрехи, той изгуби контрол. Винаги се контролираше, но сега беше невъзможно. Сграбчи я в обятията си и я притисна непремерено силно към себе си. Тя уви краката си около кръста му. Целувката му не ù позволяваше да си поеме дъх. За първи път го виждаше толкова обезумял.

С нея в ръцете си, той седна на капака, сграбчи я за дупето и я притисна към себе си. Това я накара да изстене. Тя раздвижи тялото си върху него и той изпъшка шумно.

- Не! Не! Ти не мърдай! – лекичко я отдръпна към коленете си и съблече ризата ù. Повдигна ръцете ù високо над главата и съблече полата през тях. Откопча сутиена и той полетя на пода. Съзерцаваше я. Изпиваше. Обожаваше всяка извивка на тялото ù.

- Толкова си красива – прошепна.

Ръцете ù разкопчаха дънките му. Както винаги, той не носеше бельо. Обхвана го с ръце. Беше толкова твърд. Той присви плътните си устни и стисна очи. Изръмжа и прошепна в ухото ù:

- Искаш да ме побъркаш ли?

Тя го погледна невинно. Следващият звук, който чу, я стресна. Разкъсване. Скъса бикините ù, сякаш бяха от хартия. Докосването му стана нежно. Съкровено.

- Боже, колко си мокра.

Насочи пръстите към устата си и прошепна:

- Круши!

Насочи я към себе си и проникна в нея. Зарови глава в гърдите ù, като ги целуваше жадно. Той беше жаден. Не бе пил вода от месеци. Движеше се с бавни и мощни тласъци. Тя го чу да прошепва.

- Хайде! Дай ми го! Знам, че си близо!

Тези думи взривиха съзнанието ù. Трябваха ù няколко тласъка и тя се разтрепери неудържимо в конвулсии. Той моментално спря да се движи. Остави я да се наслаждава топла, тръпнеща и гърчеща се в ръцете му.

- Да, точно така – простена той.

Усещаше всеки удар на сърцето ù. Горещият ù дъх оставаше парещи следи по кожата му.

Даде ù минутка да се съвземе, но стоеше в нея все така твърд. Обичаше тези потрепвания, които го придърпваха все по-навътре. Сякаш тялото ù говореше със собствен глас – „Искам още”.

 Щом тя се раздвижи, той разбра, че е готова за още. Започна да се плъзга по него с мъчителни и сладостни въртеливи движения. Той изръмжа и я сграбчи за дупето. Тялото ù застина.

- Не се движи! Нали не искаш да свърша преди да съм започнал?

Тя го погледна предизвикателно в очите. Леко излезе от него. Седна на коленете му. Хвана ръцете му, които се бяха впили в кожата ù и ги вдигна над главата. Прошепна:

- Не мърдай!

И свали ризата му през главата. После стана и събу обувките и дънките му.

- Това си е моята игра.

- И аз мога да я играя.

Приближи се и го целуна нежно. После по-настоятелно. По брадичката, надолу по врата. Целувките ù бяха перца, които мъчително се спускаха по кожата му.

- Хубаво ли е така? – попита, а той само изстена. Тя продължи да го целува по гърдите, корема и надолу. Разкрачи леко краката му и приклекна между тях. Очите му бяха затворени, а лицето му сочеше нагоре.

- Погледни ме! – каза тя. - Искам да ме гледаш.

Обхвана го с ръка. Той изпъшка. После плъзна устните си по него. Ръката ù държеше силно, а устните ù галеха нежно. Каква комбинация? Той зарови пръстите си в косата ù и леко я отметна встрани. Започна да гали голия ù гръб. Гърдите. Ръцете.

- Кожата ти е толкова мека – прошепна той.

Усети, че тя става по-настоятелна. Той дишаше тежко. И нещо в съзнанието му се пречупи. Усещаше единствено потребност да проникне в нея. Нищо друго на този свят нямаше значение.

- Искам да съм в теб – простена. Вдигна я с ръцете си и проникна рязко в нея. Тя изстена шумно. Започна да се движи бързо. Усети темпото му и как целият му контрол беше стопен и се стичаше по пода. Всички стени бяха рухнали. Съзнанието му не работеше. Тя усети тръпките на втори оргазъм. Изви тялото си назад. Той зарови лицето си в гърдите ù и конвулсиите, които го притеглиха навътре, го накараха на свой ред да свърши. Тя усети топлината, която се разля в нея, а той прошепна:

- У дома съм! Вече съм у дома!

            Стояха вкопчени един в друг. Дълго. Или кратко. И двамата изгубиха представа за времето. Първа проговори тя:

            - Трябва да се връщам на работа!

            - Не!

            - Да!

            - Постой още малко!

            - Довечера ще се видим.

            - Довечера – промърмори той.

            Стана, сложи я да седне, събра дрехите ù от пода и я облече. Като дете. Тя му позволи. Приглади косата ù назад и ù се усмихна.  Все още беше напълно гол. После обу дънките си и обувките, облече ризата си и прокара пръсти през косата си. Как можеше да изглежда толкова красив? Подаде ù ръка да стане, като истински кавалер, и я плесна закачливо по дупето.

            - Хайде! Отивай на работа, жено.

             Тя го пeрна леко по врата.

            - Имахме късмет, че някой не влезе.

            - Да, чист късмет! – каза загадъчно той.

            Излязоха от дамската тоалетна. Офисът още беше празен. Той я целуна по ръката и замислено прошепна:

            - До довечера!

            - Да, до довечера. Среща вкъщи.

            - Ще те чакам за вечеря. В леглото. И ще вечерям, ТЕБ!

            Той се отдалечи, а тя усети болка в корема си. Мразеше, когато се отдалечаваше от нея. Гледа минута след него. После замислено се обърна и си засмя, щом прочете бележката. На тоалетната беше залепен надпис – "ЗАТВОРЕНО ЗА РЕМОНТ"!