Телефонът звънна. Тези дни беше затрупана с работа. Нямаше време да си поеме дъх. Беше той. Усещаше кога се обажда. В секундата, преди да чуе нежната мелодия на Una Palabra, в секундата преди телефонът дори да завибрира, знаеше, че е той. Искаше да потъне в дълбочината на гласа му. Обичаше да го чува. Нямаше го вече цели два месеца. Ако трябва да сме точни - 64 дни, 4 часа и 12 минути. Но кой ли ти брои.
Истината беше, че тя не разбираше. Не разбираше неговият начин на живот. Не знаеше как е възможно да не виждаш суша седмици наред и да си добре. Но той беше мечтател, а тя - здраво стъпила на земята. Все пак работеше в офис. На бюро. С куп папки, пълни с важни документи и проклети растения, които трябваше да полива всеки ден. На 22 и вече така сериозна. Той беше на 30 и още не виждаше сериозната страна на живота.
Връзката им беше ясна от самото начало – Той пътува, отсъства 3 месеца, връща се, заедно са един месец. После пак заминава за три месеца. И това е. На втория контракт ù предло ...