Кръговратът на лайната

/и нас ни чака/

Имаше един съветски писател – антисъветчик. Владимир Войнович. Саркастичен, с остър език, реалист в уж измислените си творби.

И едновременно с това жизнерадостен и оптимист. Впрочем, той е автор на стиховете в прочутата песен за бъдещето:

    Я верю, друзья, караваны ракет

    Помчат нас вперёд от звезды до звезды.

    На пыльных тропинках далёких планет

    Останутся наши следы…

И – сатирата за войника Иван Чонкин и първите дни на войната…

Та там се появява самоукият „учен“ Гладишев, развиващ теорията, заради която сложих червена точка.

Пият си с Чонкин остра домашна водка и „ученият“ развива теорията си, поставяща го до Дарвин, Мендел и Мичурин, барабар с Лисенко: „Помисли сам. За хубави добиви трябва да се натори земята с лайна. От лайната поникват тревите, растенията, плодовете, които ядем ние и животните. Животнитени дават мляко, месо, вълна и всичко останало. Ние употребяваме всичко това и го превръщаме пак в лайна. Това става, как да ти кажа, кръговрат на лайната в природата. И, да речем, защо ни е да употребяваме това лайно във вид на весо, мляко или даже във вид на хляб, тоест, в преработен вид?Появява се даконният въпрос: не е ли по-добре да отхвърлим предубежденията и лъжливата гнусливост, да употребяваме лайното в чист вид, като велик витамин?“

Ще речете – и тоя „учен“, и писателят, и предлагащият тази тема – откачили са…

Да, де – но ситуацията сега…

Вече отбелязах – ЕК нареди да се свалят с 15 градуса всички необходими до този момент температури. Което означава, че се отменят физичните закони – водата вече е длъжна да кипва при 85 градуса /иначе – санкции!/, болните с температура 21 градуса ще се считат за нормално здрави…

Лайната? Ами британците вече заговориха за тоалетна хартия за многократна употреба. Предполагам – платнена. Която след сочната употреба ще се пере и използва пак. /Бебетата да му мислят – памперсите трябва да отпаднат. Пелени! А те при пране дават много полезни субстанции за торене – що такава е изтекла между пръстите ми, докато поотраснат двамата сина…/

Само че водата няма да е чиста. Предвижда се вторична употреба. Ще кажете – е, то космонавтите именно такава ползват. Ползват, но я наричат „златна вода“. Не заради специалния цвят, а заради необходимите инвестиции.

Така че – специална тоалетна хартия, преработка на водата, къпане с нея..

При това – без загряване! Скъпо е! Вече наредиха – хладка вода. Кратко плакнене /дали терминът „плакнене“ е точен?/ и бързо изтриване. То и без това под студения душ не се издържа от всеки.

Макар че – твърдят учените и някои мазохисти – студеният душ е много полезен. Загряващ с ледените струи…

Които можеш да загрееш от студа – хем ще спестиш вода в тоалетната, хем ще повишиш температурата на душа за следващия къпещ се…

При това в ЕС се обсъжда не някакви лични системи за чистене, а обществените канализации да бъдат обхванати от пречиствателния процес. И може да се надявате, че по тръбите у вас ще дойде водата, в която се е къпала красавицата Пена. А може и водата от дъртия злобар Пешо Кретена…

На късмет…

Да се върна към първооткривателя на кръговрата на лайната. Гладишев убеждава: „Отначало, разбира се – поправи се той, забелязвайки как Чонкин се стресна – Може да се премахне естествената миризма, а сетне, когато човек привикне, да се остави всичко естествено. Но това, Ваня, е дело на далечното бъдеще и успешните постижения на науката…“

Бъдещето дойде?

Между другото, в сатирата „Москва 2042“ има убийствено злъчни лозунги, които са актуални. Например: „Който дава продукт вторичен, значи храни се отлично“…

П.П. Впрочем, оказва се, че Гладишев вече е изпреварил науката и черпи Чонкин с водка от лайна…

Наздраве за бъдещето!

П.П.П. Преводите от романа са мои, с извинение.