28 jun 2009, 13:12

Кръстопът

  Prosa
744 0 0
1 мин за четене

 

Срещнали се Доброто и Злото на една красива поляна. Отстрани имало красива елхова гора и ручей, който заедно с птичите песни огласял околността. Доброто било цялото в бяла премяна, с чудна коса и красиви очи, с чисто, искрено лице. Злото излъчвало черно-сиви нюанси от своята пелена, покриваща снажното му тяло, с чорлава коса и изцъклени очи, излъчващи злоба и завист. Доброто поздравило Злото. Дори и за миг не се подвоумило да го подмине. Злото с голяма неохота се спряло да приказва с Доброто.

 

-         Защо ме поздравяваш? - казало Злото.

-         Защото и ти си живо. - отговорило Доброто.

-         Но аз съществувам и хората не ме харесват, поне повечето от тях...

-         Ти си приятел на отчаяните хора, които нямат цел и посока в живота , на тези, които са загубили себе си по пътя в търсене на личното щастие.

-         Аз харесвам хората и искам те да бъдат мои приятели. - отговорило Злото.

-         Ще намериш приятели тогава, когато станеш като мен - щедро, мило и излъчващо топлина и красота.

-         Ще помисля. - обещало Злото и продължило пътя си.

Така и до ден днешен Злото мисли и премисля какво да прави със своя избор, но Доброто не забравя техния разговор и винаги му напомня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Джартова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...