(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха една след друга, коя от коя по-интересни, а аз успявах да вмъкна от време на време по някоя дума.
Говорехме за най-различни неща тогава, чух различни истории, които вече не си спомням, сигурно заради бирата, с която щедро се наливахме, мъчейки се да намалим жегата. Скачахме от история на история и в един момент заговорихме за кучета. Тогава моят приятел ми разказа следната история:
– Едно време, на село, имахме едно голямо куче, което се казваше Мечо. Помня как се сдобихме с него. Да съм бил най-много на девет-десет години, когато една каруца мина през селото, на път за съседното, в което имаше събор. Поне си мислехме, че отива на събора като гледахме с майка ми през оградата тракащата по пъ ...