10 ene 2010, 12:39

Кучето

940 0 1
1 мин за четене

Семейството се местеше в ново жилище. В камион се товареха мебели. Всички бяха заети и никой не се сети за кучето. В началото то обикаляше край камиона, но подмамено от неизвестното, почувствало свободата, се отдалечи. И се отдалечаваше все повече и повече. Намери се в нов свят и се уплаши, но пътя към дома не можа да намери.

Хората го търсеха. Разпитваха минувачите, но напразно. Най-много тъгуваше за кучето едно момче. Обичаше го и се грижеше за него. То беше негов приятел.

Кучето свикваше с новия живот. Търсеше храната си. Научи се да се брани от големите кучета от глутницата на бездомните. Времето минаваше. Стана голямо куче, но не забравяше старите места, по които бяха минавали с момчето.

Един ден беше полегнало в сянката на дървото пред старата къща, когато усети познат мирис, вече позабравен мирис и обърна глава. По улицата вървеше младеж и носеше в ръката си вестник. Подмина кучето и тогава изтърва вестника. Кучето го вдигна от земята и го подаде, както го беше учило преди момчето. Подаде вестника, като го гледаше в очите, сякаш му казваше: "Аз съм. Не ме ли позна?"

Момчето го позна и извика:

- Това ти ли си? Намерих те.

Галеше го. Радваше се, че са се намерили.

Кучето беше радостно. Беше намерило стопанина си. Преятеля си бе намерило. И... въртеше опашка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Харита Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За децата е много жестоко, когато загубят домашен любимец. Дъщеря ми беше само на две годинки, когато откраднаха любимото ни куче. Видяхме го затворено в едно очакващо откриването си заведение. Гледката на малката в количката и кучето, застанали от двете страни на стъклото и опитващи да се целунат, беше покъртителна. Уви, собственикът ни изгони и каза, че като толкова искаме куче, да си купим. Има хора, които остават безучастни към такива ситуации. Дъщеря ми вече е госпожица, но и до днес си спомня "голямото куче със сини очи". Благодаря ти за хубавата приказка, която завършва с красиво въртяща се опашка!

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...