Кучето Джоко, най-добрият приятел
Когато го донесе синът ни у дома, беше на 30 дни. Току що проглеждаше с малките си очички. В къщи винаги сме гледали кучета, но Джоко, такова име му дадохме, се превърна в любимеца сред още четири които отглеждахме, само че в кучкарник.
Джоко имаше толкова подкупващ поглед, че не можехме нищо да му откажем. Обичаше да спи в краката ни, искаше, да чувства топлината ни и ако не се долепеше плътно до някой от двама ни, не можеше да се успокои и да заспи.
Ден след ден , порастваше, започна да изпълнява команди, а ние да го учим на много неща и то се справяше чудесно. Беше толкова любвеобилно и нежно, с кафяво коремче и черно гръбче, а лапичките, едни такива пухкави, тежеше около 8 кг. Когато го изкъпвахме, ставаше къдраво като плюшена играчка.
Съпругът ми му купи намордник и по време на разходките навън, го слагахме на устата му. Не хапеше, но много ни ревнуваше от други хора, не даваше дума да си кажем с никой, започваше да се нахвърля върху него.
Летните месеци живеехме на ранчото, което се намира извън града, а Джоко се чувстваше превъзходно там! Играеше на двора и гонеше, де що види животинче, било птичка, гущер, пеперуда. Веднъж го ухапа по нослето бабар. Това са подобно на оси, едри жилещи насекоми. От тогава видеше ли такъв, го хващаше, сдъвкваше го и го изплюваше. Така в игри и в емоции минаваха дните ни.
Веднъж, не знам от къде, се беше появила някаква крастава жаба, голяма като топка. Докато се усетим и Джоко я подгони, навря се в една от розите, разкъса я и я изяде. След 10 минути започна да се задушава, да повръща . Аз се развиках, започнах да плача, но съпругът ми, беше лекар и без да чака, вкара маркуч с вода в устата му, направи му промивка и Джоко оцеля.
Когато съпругът ми се разболя, то усещаше болката му и лягаше там, ближеше мястото и виеше като вълк. Постъпихме в болница за лечение, а него синът ни го остави при другите, в кучкарника, те бяха ловни кучета. След като ни изписаха от болницата, прибрахме се в града, без Джоко.
След 10 дни съпругът ми почина. Вечерта в деня на погребението, Джоко също почина, без никаква причина, просто си е легнало на одеялцето в къщичката и заспало завинаги. На сутринта, когато синът ни отишъл да ги храни, намерил Джоко мъртво. Направил му гробче и го погребал. Не мога да опиша, колко мъка разяжда душата ми. Но знам, че кучетата са най- верните приятели. Дали не го покоси мъката и него, не знам! Останаха ми само парещи спомени, да изгарят сърцето ми! Споделих го с надежда, да ми олекне!
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много тъжно, Мини! В един ден да загубиш две прекрасни същества! И аз ще ти кажа - бъди силна, мила, с теб съм!
-
Благодаря, Иван, че прочете и сподели!
-
Покъртителен разказ!
-
Мария, благодаря, наистина от кучетата по- предани, няма! Аз още страдам...
-
Пиша и плача, Миночка... Толкова много ме разчувства...😢 И аз си мислех, че няма по-умно и любвеобилно куче от Нора. Мир за душата на всички любимци, преселили се в отвъдното!🙏🖤
-
Мария, благодаря ти от сърце!
-
Бъди щастлива Таня, благодаря ти!
-
Миночка!
Бъди силна! -
Наде, благодаря ти миличка, благодаря!
-
Сви ми се сърцето, Миночка! Имам и аз такава история, знам колко боли. Прегръщам те!
-
Младен, от сърце ти благодаря за коментара, сякаш отне от мъката ми, много мислих и стигнах до извода, че наистина Джоко умря от мъка! Но смъртта е коварна и взема най-скъпото от нас.
-
Покъртителен разказ, Миночка!
Бог да прости съпруга ти и вярното куче Джоко. Кучето трудно може да продължи да живее без един любим човек. Казвам го от личен опит, защото същото се случи и с кучето на майка ми - Обамка. -
Благодаря ти Лина, от сърце!
-
❤️❤️Кураж...
-
Пепи, гледала съм го и още си се сещам за него. Благодаря, че коментира!
-
"Хачико: историята на едно куче" с Ричард Гиър. Гледай го, ако не си!
Благодаря, че сподели. ,🧸Гуш
Чудесно и разказано! -
Георги, радвам се, че прочете!
-
Много ми хареса.
-
Благодаря ти, Петър, истински ти благодаря, за спокойствието, което ми донесе с прекрасния коментар! Бъди жив и здрав!
-
Силно и трогателно, Миночка,.. особенно когато това е било истинско
А, кучетата наистина са прекрасни приятели, и може би са по-вярни и от някои хора...Но, такъв е животът,. раждане и умиране...И с мъка нищо не можеш да промениш,.. гледай смело напред -
Роси, всичко това се случи сага на 06.08.2021г.още всичко е толкова прясно, че не си намирам място. Тази мъка ще ме съсипе. Благодаря ти, че се отби!
-
Много силен спомен и разказ, Миночка! Те са толкова верни и себеотдайни животни, не напразно са най-добрият приятел на човека. Казват, че котката е вярна на дома, а кучето на стопанина си. ❤🌹🍀
-
Благодаря ти, Ивита!
-
Миночка!💟 Те само не могат да говорят. Разчувства ме твоят спомен за верността на Джоко.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
