Когато го донесе синът ни у дома, беше на 30 дни. Току що проглеждаше с малките си очички. В къщи винаги сме гледали кучета, но Джоко, такова име му дадохме, се превърна в любимеца сред още четири които отглеждахме, само че в кучкарник.
Джоко имаше толкова подкупващ поглед, че не можехме нищо да му откажем. Обичаше да спи в краката ни, искаше, да чувства топлината ни и ако не се долепеше плътно до някой от двама ни, не можеше да се успокои и да заспи.
Ден след ден , порастваше, започна да изпълнява команди, а ние да го учим на много неща и то се справяше чудесно. Беше толкова любвеобилно и нежно, с кафяво коремче и черно гръбче, а лапичките, едни такива пухкави, тежеше около 8 кг. Когато го изкъпвахме, ставаше къдраво като плюшена играчка.
Съпругът ми му купи намордник и по време на разходките навън, го слагахме на устата му. Не хапеше, но много ни ревнуваше от други хора, не даваше дума да си кажем с никой, започваше да се нахвърля върху него.
Летните месеци живеехме на ранчото, което ...