КУХИНИ

          Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, и другите поливат. Изтича през маркуча хилавата струя вода и трябва с часове да напоява жадната, напукана от жегата земя. Менят се системите, правителствата се менят, а проблемът с недостига на водата все остава. Изправен, със запретнати крачоли, нагазил бос в разкаляната почва, Ненко стои с маркуча в ръка и размишлява: "Неделя е. Цяла седмица се трепеш, раздаваш се на другите и идва почивният ден. Но излиза, че и неделята е за другите; за семейството, защото трябва да се яде. Доматите ще станат хубави, но искат работа, поливане, копане, връзване, пръскане, искат ти неделите, в които ти се ще да поспиш и ти веднъж до късно. И защо е така? Защото трудът ти не се заплаща както трябва и не можеш да живееш от него както подобава."

          Излива се водата в дълбоките пукнатини под краката му; изтича като живота, изтича безвъзвратно. "Какви ли кухини запълва водата, а аз си мисля, че напоявам? - пита се Ненко. - Навярно и животът ми така запълва някаква невидима бедънна кухина; кънтяща кухина, в която няма нищо и от която няма нужда, и от която няма полза никой. Дори неделята ми се превръща в нищо. Неделята ми е течащата вода през тънкия маркуч на сезона. И днес тя ще бъде пожертвана за запълването на друга кухина - стомашната. Всеки ден я пълним тази празнина и все е ненаситно гладна. Като недоволството в душата на жена ми е - няма запълване. Няма маркуч с дебит, който може да се справи с тази огромна кухина."

          Като си мислеше за всички тези неща, докривя му. Той пусна маркуча на земята, изми ръцете и лицето си и отиде в сянката на близкото дърво, защото слънцето вече беше напекло, отрано бе станало горещо. Извади цигара от навлажнената кутия и запали. Смукна от лютивия дим, за да се опита да запълни с него голямата мозъчна кухина, която чувстваше в главата си в тази неделна сутрин. Но не успя, издиша дима и той веднага бе изсмукан от друга огромна празнота - на безкрайното синьо небе над градината.