Кулинария по пътя

Тя погледна мъжа си и рече: „Излизам. Какво да купя? Ще искаш ли нещо специално за обяд?.“

Той се засмя: „Ами, скъпа, изборът не е голям – бъркани яйца, макарони… Какво друго можеше?“…

Тя се ядоса: „Няма да се шегуваш с мен! Кажи какво искаш – ще приготвя…“

Той се подсмихна: „Ами – просто кюфтета. Имай предвид, че каймата вече я продават овкусена, че и със сол. Само въртиш топчиците…“

Тя хлопна вратата. Ще види той какво може… Що филми е изгледала – виждала е как се готви…

Пред входа на блока я срещна комшийката, дебнеща за нови клюки. Майсторски я спря, заразпитва и, като разбра, че жената отива да вземе нещо за ядене, авторитетно каза:

-     Бе, какви кюфтета… Чакай да помисля кое ще е най-добре за теб… Разбира се, направи един шницел Слушай: пържола, разчукваш, поръсваш с брашно, после в разбито яйце, накрая в галета и пържиш леко…

-     Ще му хареса ли?

-     Къде ще иде…

На ъгъла, до кофите за боклук, с освободени от торбата ръце, я спря съседката, с която заедно отиваха сутрин до автобусната спирка. Как си, що си… И, като чу закъде се е запътила, посъветва:

-     Бе, шницелът изисква и сила, и време… Направи едни чушки в доматен сос…

-     Ама моят не си пада по постното…

-   Че кой го пита? Ще му хареса, длъжен е да го хареса. Пък и ти нали си на диета по оная програма, дето я обсъждахме вчера…

О, наистина… И защо да се тревожи ще яде ли мъжът ли, ще свива капризно устни ли… Чушки в доматен сос – навремето майка й правеше, лесно беше. Поне като я гледаше…

А пред кафенето за малко да се размине с Кикето. Бързаше и тя – имала час при фризьора, но като добра приятелка се спря, за да вземе отношение по проблемите й. После отсече:

-     Чушки да печеш, домати да стържеш… Завърти едно руло „Стефани“ – него човек не може го съсипа. Каймата, яйце варено… Провери в интернета колко време се вареше, че у нас моичкият се занимава с кулинарията…

В магазина отиде при Дидито. Тя беше на смяна, но клиенти нещо нямаше. Страхливци – едни етикети ги стряскаха.

Размениха топли клюки, обсъдиха Кикето и плавно стигнаха до основния въпрос. Дидето беше специалистка по кулинария  - тя изработи особената програма за отслабване. Което не би казал човек, поглеждайки я. Но пък дъщеря й официално учеше в професионалната гимназия по туризъм, специалност кулинар. И беше отличничка – по физкултура и музика.

Та Дидито предложи:

-     Що ще се цапаш с тая кайма? По-диетично я карай, по-леко. Вземи едно тесто от супера, разточи го и нарежи. После само мяташ в тигана с олиото. Какви мекици стават… Моят и за обяд си прави. А вечерята му е в „Кривото петле“, течна…

Тя не се и замисли. От пръв поглед си личеше, че Дидето е специалистка по тестените храни, я. Няма на лошо да я учи…

А, когато завиваше към блока, зърна госпожа Митева. Вече пенсионерка, но все още навестяваше колежките в службата. Опитна жена, що съвети събирала през живота си, та  сега ги раздаваше безплатно…

-     Мекиците искат точене. Ръцете се уморяват, кожата се съсипва… Ти, мила, не си за един мъж, нали? Пък и спазвай някакъв режим. Още по-лека храна. Свари му две яйца, жълтъците дай на онова хубаво коте, дето показваше снимките му, а за мъжа – белтъците. Леко, приятно, хранително…

И тая вечер мъжът й засити емоциите си с два белтъка и неограничен куп псувни. По коя ли не…

Но тя не разбра – той беше достатъчно разумен, та оценяваше грижите й в тоалетната, зад две врати. И, за всеки случай – наум…