Кулинария по пътя
Тя погледна мъжа си и рече: „Излизам. Какво да купя? Ще искаш ли нещо специално за обяд?.“
Той се засмя: „Ами, скъпа, изборът не е голям – бъркани яйца, макарони… Какво друго можеше?“…
Тя се ядоса: „Няма да се шегуваш с мен! Кажи какво искаш – ще приготвя…“
Той се подсмихна: „Ами – просто кюфтета. Имай предвид, че каймата вече я продават овкусена, че и със сол. Само въртиш топчиците…“
Тя хлопна вратата. Ще види той какво може… Що филми е изгледала – виждала е как се готви…
Пред входа на блока я срещна комшийката, дебнеща за нови клюки. Майсторски я спря, заразпитва и, като разбра, че жената отива да вземе нещо за ядене, авторитетно каза:
- Бе, какви кюфтета… Чакай да помисля кое ще е най-добре за теб… Разбира се, направи един шницел Слушай: пържола, разчукваш, поръсваш с брашно, после в разбито яйце, накрая в галета и пържиш леко…
- Ще му хареса ли?
- Къде ще иде…
На ъгъла, до кофите за боклук, с освободени от торбата ръце, я спря съседката, с която заедно отиваха сутрин до автобусната спирка. Как си, що си… И, като чу закъде се е запътила, посъветва:
- Бе, шницелът изисква и сила, и време… Направи едни чушки в доматен сос…
- Ама моят не си пада по постното…
- Че кой го пита? Ще му хареса, длъжен е да го хареса. Пък и ти нали си на диета по оная програма, дето я обсъждахме вчера…
О, наистина… И защо да се тревожи ще яде ли мъжът ли, ще свива капризно устни ли… Чушки в доматен сос – навремето майка й правеше, лесно беше. Поне като я гледаше…
А пред кафенето за малко да се размине с Кикето. Бързаше и тя – имала час при фризьора, но като добра приятелка се спря, за да вземе отношение по проблемите й. После отсече:
- Чушки да печеш, домати да стържеш… Завърти едно руло „Стефани“ – него човек не може го съсипа. Каймата, яйце варено… Провери в интернета колко време се вареше, че у нас моичкият се занимава с кулинарията…
В магазина отиде при Дидито. Тя беше на смяна, но клиенти нещо нямаше. Страхливци – едни етикети ги стряскаха.
Размениха топли клюки, обсъдиха Кикето и плавно стигнаха до основния въпрос. Дидето беше специалистка по кулинария - тя изработи особената програма за отслабване. Което не би казал човек, поглеждайки я. Но пък дъщеря й официално учеше в професионалната гимназия по туризъм, специалност кулинар. И беше отличничка – по физкултура и музика.
Та Дидито предложи:
- Що ще се цапаш с тая кайма? По-диетично я карай, по-леко. Вземи едно тесто от супера, разточи го и нарежи. После само мяташ в тигана с олиото. Какви мекици стават… Моят и за обяд си прави. А вечерята му е в „Кривото петле“, течна…
Тя не се и замисли. От пръв поглед си личеше, че Дидето е специалистка по тестените храни, я. Няма на лошо да я учи…
А, когато завиваше към блока, зърна госпожа Митева. Вече пенсионерка, но все още навестяваше колежките в службата. Опитна жена, що съвети събирала през живота си, та сега ги раздаваше безплатно…
- Мекиците искат точене. Ръцете се уморяват, кожата се съсипва… Ти, мила, не си за един мъж, нали? Пък и спазвай някакъв режим. Още по-лека храна. Свари му две яйца, жълтъците дай на онова хубаво коте, дето показваше снимките му, а за мъжа – белтъците. Леко, приятно, хранително…
И тая вечер мъжът й засити емоциите си с два белтъка и неограничен куп псувни. По коя ли не…
Но тя не разбра – той беше достатъчно разумен, та оценяваше грижите й в тоалетната, зад две врати. И, за всеки случай – наум…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Те и яйцата си искат майсторлък. Колко минути да ги вариш, как да ги обелиш... Не е лесно! 😄😄 Благодаря за дозата смях!
-
Благодаря, Вики, Румяна, Нина!
-
Ще взема назаем рецептата, като ми дойдат гости😀
-
А бе, сложих вода, завря и му направих.... чай!
-
Олеле! И дамата кулинарка един път, и съветничките си ги бива. Разсмях се от сърце, сигурно защото обичам да готвя.
-
Благодаря, Миночка!
-
Георги, ти пак си ни сготвил една калорична, та се чудя, дали да мина на диета, но не се сдържах и си хапнах доста изречения! Развесели ме!
-
Благодаря, Деа, Пепи, Антоанета, Тоти!
Жена ми готви в рамките на нормалното. Разбира се, аз съм майсторът. Както повечето мъже. Които сме два типа - едните кулинарни гении, другите умни. И не си признават таланта, за да не ги карат да готвят. -
Георги, как оценяваше кулинарните способности на жена си -
през две врати и наум,.
Поздрави! Успех! -
Смешно, развеселих се. Аз не стига, че не обичам да готвя, не обичам и някой да ми дава съвети.
-
Къде ги има тези търпеливи мъже? Всеки друг отдавна да се е научил да готви! 😅 🤣
-
Хахахаха Така де - няма да се блъска и цапа, а холестеролът му ще е ок
-
Благодаря, Надя, Даниела!
-
Хахаа, рационална е госпожа Митева. Знае тя, че белтъкът не съдържа абсолютно никакви мазнини и много малко калории, което го прави страхотно здравословна храна. Съпругът трябва да е щастлив с кулинарното решение, спасен е от висок холестерол! Благодаря за настроението и ... идеята!
-
Е, сенсей успя да ме разсмееш, а ми е едно никакво. От нямане на какво друго да правя, все край печката се въртя тези дни. Снощи мъжът ми ме помоли да му отпусна панталоните - стягали го. Таааа, три яйца, казваш и жълтъците на котките...
-
Благодаря, Лина, Мария!
А момчето, малката, набира седемдесетака и... трака-трака... -
Ееее, ама такава смехория си ни сътворил, откъде ли не мина, с коя ли не се заприказва за големия си проблем с готвенето твоята героиня и накрая да му сервира само два белтъка! Нямаше ли да бъде по-готино да му даде белтъците от ококорените си очи след бурен... таковънка... Хе-хе-хе - тук буквите се изчервиха и ми забраниха да продължа нататък... Ама аз да си кажа пак: Браво ти, момче, писателите от гилдията могат да завиждат на таланта ти, който избликва неподправен и вкусен като домашна меродия!
-
Ау! Не знаех, че има толкова възпитан мъж.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Яйцата се варят, докато омекнат...