Сега си спомних, че я бях виждала и по-рано. Да, как бих могла да забравя. Стоеше там - красива, блестяща, дори царствена. Една-едничка на този свят такава. Не, не беше със сигурност като другите кутии. Там - горе, в къщата на баба, в онзи голям, широк скрин няколко лъча огряваха скъпоценната й повърхност. Такива чудни цветове. За едно дете подобна прелест си е чиста находка. Исках да я извадя, да я подържа поне за миг, но щом посегнах, чух токчетата на мама по дървеното стълбище. Осъзнах, че някак не е редно да пипиам чужди вещи и бързо затворих скрина. Всъщност нямаше как да ми се карат - белите на рожденния ден не се броят. Така че, когато мамa ме видя, седнала на леглото да клатя небрежно крака, веднага разбра, че кроя нещо и побърза да ме заведе при гостите. Скоро игрите ме унесоха и цял ден не се сетих за великото си откритие. Но вечерите - да,вечерите са идеалното време за забранени неща. Всички се бяха струпали в кухнята да почистват след внеслото учудващо голяма бъркотия празн ...