11 dic 2007, 11:00

Кв. София

Prosa

1.4K 0 16

Вървя си аз сама. Срещу мене хора. Един ме бута, друг ме гледа. Викат си: "Мръдни се, бързам", "Защо бе хора? Защо сте пълни със омраза, каква е моята вина?"

Вървя си аз сама. И какво да гледам - гладни кучета се бият за парченце хляб, пиян мъж пада от трамвая, побеснял дядо се развихря, опсс, кучетата вият. Боже, какво направи с нас? Защо си толкова жесток - позволил на сатаната да властва над нас с безкраен срок?! София стана сбирщина на пияни роми, провинциялни проститутки, непълнолетни наркомани и безразборен секс на 15-16 годишни девойки от разбити бракове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zveri_merry (Соня )

няма проблем казах,че ще опитам

2007-12-12T10:40:27+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Сонче, послушай Светланчика, тя ни е индикатора за усмивки и удоволствия, тя ни дава "акъли" и винаги ни зарежда позитивно!

2007-12-12T10:30:18+02:00
zveri_merry (Соня )

навярно си права ще опитам преди 5 мин.счупих чаша,порязах се и някак си ми беше готино!!!

2007-12-12T08:54:18+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Мила Соня, наистина, просто се усмихни!!! Няма да се уморя да повтарям: УСМИВКАТА Е ЗАРАЗНА! Аз докато се прибера от работа вървя и се усмихвам като някоя тиха луда. Купувам си вестник и мъжът ми го подава и...също се усмихва, даже ми пожелава "Приятен ден!" В трамвая някой ме настъпва и мълчи. Аз: Ако искате ме настъпете пак! О, извинете! А, това е друго. Хората започват да се смеят. Ако му викна: Ей кретен, не ме настъпвай бе! Ще стане една, не ти е работа, но аз се усмихвам и ми е по-леко. А ти си младо момиче и твоята усмивка ни е нужна, защото младостта и усмивката правят чудеса. Усмихни се и после разкажи колко души си накарала да се усмихнат. Приятен и усмихнат ден!!!

2007-12-12T06:12:43+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Соня, не те критикувам, миличка - съсредоточавай се в правописа!

2007-12-11T21:18:41+02:00

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prosa 4.2K 4.9

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prosa 3.9K 5.0

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Prosa 3.8K 5.0

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prosa 3.7K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prosa 3.8K 5.0

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prosa 4.3K 5.0