Кварталните Ромео и Жулиета

   Кварталът е остарял като обитателите си. Сиви и олющени панелки, отдавна забравили за времето, когато са били нови, а хората млади. Междублоковото пространство и то занемарено, осеяно с локви и калявина от дъждовете. Ползва се като паркинг за трошки, една от друга по-стари и уморени като собствениците си. От тук преминаваше и цялото разнолико население на панелките.Хората ежедневно отиваха и се връщаха от някъде намръщени , потънали в грижи и ядове в безличното си ежедневие.. Тъй , докато един ден, насред мрачният и тъжен пейзаж не цъфна със цялата си прелест разкошна, червена роза.Всъщност тя бе прикрепена с тиксо върху чистачката на скромно фиатче., очукано и поръждавяло като събратята си наоколо. До дъхавото цвете, закрепена пак с тиксо, имаше бележка с грижливо изписани думички. Неизвестният приносител на розата, уверяваше горещо неизвестната шофьорка на фиатчето, че всеки божи ден тя ще намира по една такава роза, за да разбере колко е сериозен и влюбен той в нея.Посочваха се само събота и неделя като дни , когато неизвестната Жулиета нямаше да получи червена роза, защото той - Ромео ще си ходи в Петрич и ще отсъства.

    Намръщените хора от панелките се поспираха пред розата, разцъфтяла внезапно върху стъклото на фиатчето като пред невиждано зрелище. Прочитаха няколкократно посланието , клатеха глави и усмихнати отминаваха.. Преминаваха други , още по-навъсени и сърдити на света. И те се спираха, питаха се кой е този шегобиец да прави такива излияния публично. Някои , за първи път през скучния ден, станали разговорливи, се чудеха коя ли е тази дама, дали не са я виждали около фиатчето. Други си помисляха, без да го изричат гласно , заслужава ли си чак толкова внимание тази ...Отрудените и облъскани женички на свой ред, хвърляха бърз поглед и отминаваха с престорено безразличие, сякаш казваха : " която и да е тази, това си е глезотия, чак пък роза и то червена..."Отпосле се говореше , че една дори упрекнала стопанина си, задето и през ум не му е минавало, някога нещо такова да и подари...

   През следващите дни , някак неусетно минувачите свикнаха с червената роза и всекидневната среща с нея. Фиатчето стана място като за поклонение. Обсъждаха оживено дали розата е от първия ден, или пък съвсем нова, както се бе зарекъл тайнственият ухажор. Някои се заричаха , че ароматът и се усещал отдалеч. Времето минаваше, дните следваха своя неумолим ход. Розата си стоеше все същата - разкошна, свежа и червена. Имаше и такива , които  се усъмниха дали цветето е истинско. Едва по-късно, много по-късно, друг забеляза случайно, че има още една  бележка - от общинарите, че МПС-то не е в движение и трябва веднага да се премахне. Как тъй ? - питаха се разочаровани и невярващи съседите . Появи се твърдение, че била забелязана  нощем тайнствена жена да навестява фиатчето., но на това не можело да се вярва. Накрая , след като отмина доста време, вярващи и невярващи се втурнаха вкупом към мига на истината.Розата си стоеше ,както обикновено, червена и разкошна. думичките в бележката не бяха избледнели. Никой не посмя да я докосне. Дали ухаеше?Никой не се реши да я помирише. Разотидоха си мълчаливо с наведени глави. На другия ден фиатчето изчезна.Някой каза , че било само преместено. И розата е там , нали?- попита друг успокоително. Без значение дали е тъй или не е - допълни трети...