Кварталът е остарял като обитателите си. Сиви и олющени панелки, отдавна забравили за времето, когато са били нови, а хората млади. Междублоковото пространство и то занемарено, осеяно с локви и калявина от дъждовете. Ползва се като паркинг за трошки, една от друга по-стари и уморени като собствениците си. От тук преминаваше и цялото разнолико население на панелките.Хората ежедневно отиваха и се връщаха от някъде намръщени , потънали в грижи и ядове в безличното си ежедневие.. Тъй , докато един ден, насред мрачният и тъжен пейзаж не цъфна със цялата си прелест разкошна, червена роза.Всъщност тя бе прикрепена с тиксо върху чистачката на скромно фиатче., очукано и поръждавяло като събратята си наоколо. До дъхавото цвете, закрепена пак с тиксо, имаше бележка с грижливо изписани думички. Неизвестният приносител на розата, уверяваше горещо неизвестната шофьорка на фиатчето, че всеки божи ден тя ще намира по една такава роза, за да разбере колко е сериозен и влюбен той в нея.Посочваха се само ...