КЪРМЕНЕ
Детето беше болно. Майка му се бе надвесила над него и от време на време притискаше леко челото му с влажна кърпа.
- Тръгвай – каза на мъжа си. – Аз ще помоля днес да ме освободят от работа. Не мога да го оставя така.
- Те само това и чакат, твоите – намръщи се мъжът. – Търсят си повод да те съкратят.
- Не мога да го оставя така, тръгвай, после ще го мислим.
Главата му клюмна, целуна детето, то помръдна клепачи уморено, опита да се усмихне, пот бликна по слепоочието му.
Излезе от детската стая и чу в кухнята глас от телевизора:
- Показването на гола гръд пред обществото е крайна мярка, дори при кърмене...
Изключи го и забърза за работа.
По това време в близкото село една баба гледаше телевизия, седнала до печката, до нея – дядото яде в паница попара, подсмърча и мълчи.
- Гледай ги тия какви срамотии говорят – каза бабата.
Старецът наостри слуха си и дори врътна глава, за да чува по-добре.
- ... с женската красота не бива да се злоупотребява, твърдят някои. При кърмене бюста на жената...
Дядото изгуби всякакъв интерес към чутото, наведе се над попарата и засърба шумно.
- Аз кърмих много години и от това бюстът ми се повдигна и разхубави – съобщи водещата по някоя от другите програми на сутрешните блокове. Човекът, който чу това, така се ядоса, че с удоволствие щеше да счупи телевизора с празната бутилка бира, останала от снощи. Беше безработен вече близо цяла година, децата му ходеха с кърпени дрехи на училище, а жената не можеше да го понася, и беше права. Ненавиждаше и себе си, и света, но повече света. „Цялата Мара втасала, сега ще ме занимават с циците си”, каза си злобно и отиде да си купи вестник с обяви за работа. На последната страница на вестника гола жена с изумителни гърди се бе снимала на фона на изумруден океан. „Тази май си е намерила работа.”
Последната година беше чудесна за милионера, който живееше в същата държава и тази заран гледаше сутрешните блокове, излегнат в пяната на позлатена вана пред огромен LCD телевизор, обрамчен със също тъй позлатени рамки и поставен да виси театрално на стената на банята като картина на Гоген. „Ще взема да купя тази телевизия барабар с водещата, щом твърди, че бюстът й е толкова хубав. Плюс това може да кърми...”, каза си наум и си представи нещо. Стана му хубаво, смени програмата и чу друга водеща:
- В моловете напоследък се кърми постоянно, майките не се притесняват да кърмят децата си на открито. Наблюдатели смятат, че това е криворазбрана естетика, но ако питате мен в кърменето няма нищо лошо. Аз като кърмих... – „Опаа, още една кърмачка – рече си богатият човек във ваната, запали пура и отпи от първата си чаша уиски за деня. – Май ще трябва да купя и тази телевизия.”
Дребничък и пълен чичко с оплешивяла глава и сипаничаво лице угрижено обличаше оръфаната си жилетка. Бързаше да отвори магазинчето си на ъгъла, в което влизаха все по-малко хора. Почти нямаше стока, оборотът намаляваше постоянно. Даваше, колкото припечели, на дъщеря си, че и тя нали студентка, парите за нищо не стигат. Погледна се в огледалото и се усмихна: грейна лице като пихтия, а няколко зъба разкриха пълната потребност от изкуствено чене: „Боже, какъв съм огрухан. Ще взема на грухна на някой клиент вместо поздрав. После се чудя защо никой не стъпва в магазина.” Преди да затвори външната врата, чу по радиото:
- В моловете много жени идват да показват прелестите си, включително своите естествени бюстове, от които мъжете придобиват главоболие, сърцебиене или глад към мляко.
„Брей, виж какво направиха на хората тия молове. Бюстове, глад и сърцебиене. Ами да дойдат в моето магазинче, чакам ги.”
Медиите продължиха още дълго да пишат, да говорят и да дебатират за бюстове, кърмене, здраве и женска красота. Философи, политици, аналитици и обикновени крадци, млади и стари, се произнесоха по темата. Много силикон се разтресе из ефира, много думи се изляха в каналите на телевизиите.
През това време майката на болното дете беше съкратена и остана на улицата. Дядото и до днес сърба попара без сирене, защото пенсията не му стига. Безработният си остана такъв, но вече разведен. Милионерът стана по-богат с две телевизии, а чичкото затвори магазина и фалира. В тази издоена държава отдавна вече никой не ражда, но кърмачки – колкото щеш.
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados