26-годишната жена се прибра вкъщи изморена след дълъг работен ден. Клепачите й бяха подпухнали, имаше синьо-лилави сенки под очите си. Устните - напукани, все още със следи от евтиното червило, нанесено сутринта. По скулите й имаше остатъци от розовия руж, размит от проливния дъжд. Косата, мокра и безформена, падаше на проскубани букли върху раменете й. Дрехите й бяха купени от кварталния магазин, в пастелени нюанси. Сега обаче бяха покрити със сериозно количество кал, примесваща се със зелените багри на плата, разяждаща евтината тъкан.
Тя събу обувките си и ги остави до вратата. На чорапите й имаше дупка, зашивана вече веднъж, но отново разпорила се. Лакът на пръстите на краката й, подарен от нейна приятелка, бе започнал да се лющи. Жената въздъхна, извъртя поглед нагоре, към тавана. Той бе боядисван наскоро, но ето, че пак имаше процепи, ето, че отново бе за ремонт. Тапетите на стените бяха стари, отлепваха се. Засъхнало петно от малинов сок, спомен от племенницата й, красеше тапицерията на продънения диван.
Жената отиде до прозореца и го открехна леко, вътре беше твърде задушно. Посегна с напуканата си длан към завесата и я спусна. Няколко секунди беше насочила взора си към нея, гледаше как се носи ефирна, проядена от молците и стара, с раздърпани краища и висящи конци. Светлините на града намигваха иззад завесата, примамваха, зовяха, с размити очертания. Караха те да искаш да полетиш, да се спуснеш в бездната, да затвориш очи, да докоснеш, да вкусиш...
Окото й намери дупка в завесата. Луната, пълна и красива, най-сияйна сред множеството пламъци, нежна и груба, източник на болка и мечти, на сила и слабост! Запълваше зениците й, осветяваше с меката си светлина извивките на скулите й, замъгляваше сетивата й, упоявайки я...
Жената тръсна глава, отдръпна се от прозореца. Бавно, съвсем бавно, свали презрамката на блузата си. Леко я изхлузи, тя падна на земята, безформена. Откопча сутиена и го захвърли на пода. Ципът на дългата до глезена пола се смъкна, дрехата се свлече, последвана от дантелените бикини. Топлата вода обгърна тялото й, старият душ скърцаше заплашително, а ехото му огласяше банята. Тя затвори очи. Струите масажираха лицето й, стичаха се по обрулената от вятъра кожа, после надолу по извивката на гърба й, а след това по краката, зачервени от неудобните обувки. И последните остатъци от лака се излющиха, измиха се. Сапунът миришеше на жасмин и жожоба, толкова приспиваща комбинация, по-приятна и от ванилия. Светлината на лампата мъждукаше самотно, сякаш всеки миг ще угасне.
Спря душа, загърна се с бялата пухена хавлия, която докосна с вълшебната си мекота всяко кътче на тялото й, натисна ключа за изгасяне на осветлението, при което няколко искри се посипаха от голата крушка на тавана. Затвори изгнилата врата зад себе си и тръгна към спалнята, като пътем разресваше косите си с прекрасен гребен, изработен от слонова кост, принадлежал преди това на покойната й майка. Жената облече тънка прозрачна нощничка, легна с леглото и се зави с пухената завивка, ухаеща на алое. Очите й се затвориха механично, без дори да отронят някоя сълза, както обикновено.
Лекият вятър разрошваше косите й, милваше я съвсем нежно по гърба, като морски бриз. Тя беше далеч, пътуваше във времето, през вихър от цветове и образи, лица и гласове, светлини и мрак... Спомени, мечти, страхове и напълно нереални неща се смесваха в главата й, опияняваха я, караха я да задържа дъха си, да стене насън, да се усмихва и да се свива на кълбо от страх.
В просъница чу леко хлопване. Болезнен звук, съвсем тих, но прозвучал като камбана в ушите на заспалата жена. Въздъхна, измести се леко, но така, че буклите кестенява коса се свлякоха и откриха врата й, нежна кожа, все още запазила аромата на жожоба и жасмин. И отново цветове и лица...
Внезапно, нечий студен допир прогони розовите сънища от главата й. Леден и гладък, ужасяващ. Кожата й настръхна, от студ и от удоволствие. Сън ли беше?Нещо студено и мокро докосваше раменете й, нечие учестено дишане свистеше в ушите й.
Опита да отвори очите си, но клепачите й се бяха слепили. Опита се да раздвижи ръка, но не можеше. Тялото й не я слушаше. Тя просто си лежеше там и слушаше дишането на непознатия, сладостният му допир и страхът, който я сковаваше отвътре... Искаше да говори, да докосне, поне да отвори очи. Какво ставаше? Сякаш тялото й не й принадлежеше.
Нещо мокро и лигаво се докосна до врата й, две ледено студени устни положиха там нежна целувка, смъртоносна целувка. Имаше нещо остро... какво беше това нещо? Какво ставаше? Защо не можеше да отвори очи?
Внезапна болка, силна и остра, я прониза. Жената усещаше, че се наслаждава на болката. Дъхът й се учести, тя не можеше и да помръдне, но изпитваше нещо... дяволско. Епицентърът беше врата й, а от там, по цялото й тяло, като мрежа. Сякаш имаше огън в себе си – болеше я, изгаряше я, но същевременно я грееше прекрасно. Като опиат, пъплеше по вените й, издигаше се нагоре, зовеше кръвта към врата, упояваше я. Ушите й заглъхнаха, тя не чуваше нищо, беше потопена в басейн от болка и удоволствие... Цветовете и картините се сменяха с бясна скорост, носеше се през океан от време, от емоции, неизпитани досега. Дъхът й се вледеняваше...
Първоначалното удоволствие изчезваше, тя се чувстваше изсмукана отвътре, игли се забиваха в цялото й тяло, беше нетърпимо, искаше да изкрещи, да се бори, да избяга, да се освободи, да се съпротивлява. Но то не преставаше... Размити очертания на далечни предмети, спомени, които не принадлежаха на нея... Все повече се отърсваше от транса, в който беше изпаднала. Притъпена до удоволствие преди, болката се засилваше, режеше като нож, беше нетърпима, тя се молеше да умре, само да умре, всичко да свърши... Да умре, краят да дойде... Но можеше да диша, чуваше как собственото й сърце бие учестено, мъчейки се да прати кръв на мозъка... Страдание, несравнимо с нищо до сега. Обездвижена, тя можеше само да лежи неподвижно, но вътрешно се гърчеше в предсмъртна агония...
Изведнъж всичко свърши. Болката спря. Лекото похропване на прозореца я стресна и тя осъзна, че вече може да отвори очи. Пое си дълбоко дъх. Ръката й инстиктивно докосна врата й. Там обаче нямаше рана. Нито ухапване от насекомо. Кожата беше гладка.
Жената светна нощната лампа и погледна в огледалото. Нищо. От огледалото я гледаше собствения й образ, без каквито и да е било рани. Усети лех полъх на вятъра от прозореца и го затвори. Било е само сън... Кошмар, ужасен кошмар...
На сутринта тя намери две кървави следи върху възглавницата си. Какво беше станало с нея?
© Нелина Георгиева Todos los derechos reservados
И докрая продължи добре, но финалът не е отворен, а по-скоро незавършен. Не оставя тема за размисъл. То ва е читателското ми мнение, мразя критиците и винаги търся доброто в едно произведение, а в твоето има много добри неща!
Пиша ти (6) за първите 6 абзаца. Поздрави и успех!