26-годишната жена се прибра вкъщи изморена след дълъг работен ден. Клепачите й бяха подпухнали, имаше синьо-лилави сенки под очите си. Устните - напукани, все още със следи от евтиното червило, нанесено сутринта. По скулите й имаше остатъци от розовия руж, размит от проливния дъжд. Косата, мокра и безформена, падаше на проскубани букли върху раменете й. Дрехите й бяха купени от кварталния магазин, в пастелени нюанси. Сега обаче бяха покрити със сериозно количество кал, примесваща се със зелените багри на плата, разяждаща евтината тъкан.
Тя събу обувките си и ги остави до вратата. На чорапите й имаше дупка, зашивана вече веднъж, но отново разпорила се. Лакът на пръстите на краката й, подарен от нейна приятелка, бе започнал да се лющи. Жената въздъхна, извъртя поглед нагоре, към тавана. Той бе боядисван наскоро, но ето, че пак имаше процепи, ето, че отново бе за ремонт. Тапетите на стените бяха стари, отлепваха се. Засъхнало петно от малинов сок, спомен от племенницата й, красеше тапицер ...