azura_luna (Петя Стефанова)
154 7196
30 abr 2019, 11:58  

Къс небе 

  Prosa » Relatos
2565 16 56
5 мин за четене

Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета.  Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан  съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на друго, от една работа на друга, от една жена на друга. Не възмъжа някак, а на лицето му изби нарцис и засенчи душата му.  Никого не обичаше.

По Великден Йоан стегна кончето. На оран щеше да ходи. От къщата се чу гласа на старата, който отекна глухо.

- Йоане, сине грях ще сториш. Постой… -опита се да го възпре баба Добрина.

Йоан подсвирна, за да заглуши гласа на майка си и се заклатушка с кончето по коларския път.

От гората се зададе Стана. Младата жена бе слаба, но ниска на ръст. Не особено привлекателна. Очите ѝ бяха тъжни, а ризата й се издуваше от немалка гърбица. Куцаше с единия крак. На ушите си носеше сребърни обеци със сини естествени камъни, в които се отразяваше небето. В кестенявите й коси бе сплетен здравец, а на рамото й тежеше кобилица с две с две кофи с вода.

- Накъде, батко Йоане? Великден е, не се работи. Беля ще си навлечеш - отбеляза глухо Стана на отминаващия я мъж.

Йоан не харесваше недъгави жени и  подхвърли нещо за да обиди Стана.

- Махни  ми се от главата, Стано! Иди си вкъщи и затули вратата с онова нещо на гърба си, та да не те вижда никой…

Стана се усмихна болно. Обърна се след Йоан и прошепна тихо нещо, което мъжът не чу. После забърза крачка, за да се отдалечи. Задуха силен вятър, та събори Стана. Един дъбов клон се откърши от близкото дърво и удари гърба на коня. Той се подплаши и хукна да бяга. Йоан се разпени, пешком настигна гърбавата и я хвана за косите. Събори я на земята и я повлече към селото.

-Майко, майко…- ревеше Йоан - невеста ти водя. Иди за попа, още днес вдигаме сватба.

Стана се превиваше от болка, а баба Добрина чупеше жаловито ръце след непокорния си син.

-От Бога страх нямаш ли? Грях е това, сине… – опита да извика след него майката и се прекръсти.

-Батко, Йоане, моля те пусни ме… - пищеше младата жена и хлипаше.

Йоан засвирука, за да  не чува молбите й. Същият ден ги ожениха.

Вечерта Йоан надигна червеното було на невястата си. Очите на жена му бяха подпухнали от плач, а гърбицата й му се стори още по-некрасива от преди. Йоан се разгневи  и изскубна обеците на Стана  от ушите и ги хвърли в сандъка.

-Върни ми ги, бате Йоане – изхлипа Стана и стисна умолително ръката на мъжа си.

Йоан се отдръпна и я перна с едно от въгленчетата в очите си.

-Беля си. Сама ми се довлече на главата... Ще си идеш, ако кажа. – отбеляза мъжа и легна в своя ъгъл на леглото.

Стана се сви като настръхнало врабче в своята половина и проплака. Сутрините и нощите й минаваха мълчешката. С годините се примири. Не се и надяваше Йоан да я обикне. 

Зашета тихо из къщата, а в двора все садеше цветя. На третата година от сватбата, Стана роди на Йоан мъжка рожба, но се размечта за свободата. После си припомни въглените в очите на мъжа си и се сепна.

На четиридесетия ден от раждането на  Богданчо, кумата на Стана дойде да я вика на Великденско хоро.  Стана нищо не каза. Знаеше, че няма да получи разрешение, но все пак опита да бъде смела.

-Йоане, Великден ден е. Пусни ме да погледам хорото, а и в черква да ида. – примоли се гърбавата.

Йоан я стрелна с живите си очи. Наклони се към нея и дигна ръка към косата й. Стана настръхна. Помисли, че Йоан ще я удари.

-Няма да ходя, Йоане, ако не речеш…- прошепна Стана.

Йоан отмести един кестеняв кичур коса, зад ушите й и се взря в нея.

- Няма да идеш… - отсече Йоан.

Стана сведе очи, обърна се гърбом към мъжа си и закуцука към вратата, за да нагледа бебето.

-Няма да идеш без тях. – застигна я гласа на Йоан на прага.

Мъжът затърси нещо в пояса си, след което отключи сандъка.

-Обеците ти, Стано. – протегна ръка Йоан към гърбавата жена. – Грях сторих, знаеш…Прости ми!

Стана се извърна. Сърцето й блъсна в гърдите й.  От среща я гледаше виновно Йоан. Никога не го бе виждала толкова хрисим и спокоен.

- Свободна си, Стано! – отбеляза глухо Йоан. - След края на службата може да тръгнеш, ако искаш, но първо ми позволи…

Йоан се взря в сините камъни, докато закопчаваше обеците на Стана. После я заразглежда, все едно я гледаше за първи път. Стори му се хубава. Стана поруменя. Един слънчев лъч мина през лицето й.  

- Йоане, оставам! – рече твърдо Стана.

Йоан се усмихна. Друг по прав път от обичта към Стана не познаваше. Бе я обикнал, с първия къс небе, който видя  в сините камъни на ушите й.

 

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Питай Безжичния, Петя. Питай го него какво общо има Дарвин с разказа ти. Нека той ти каже.
  • И не трябва да им вярваш, Петя. Само пиши!
  • Не разбирам какво общо има Дарвин с разказа ми, но тълкувания и интерпретации всякакви. Преди години ме хулеха всякак и под произведенията ми имаше дори бълвочи от отровни думи, уж критика, на които ако вземеш че се осланяш, ще се и сринеш. Не им повярвах, обаче.
    Няма нищо лошо в това да преоткриеш някого чрез обичта или спокойствието, което ти дава!
  • Това е аргументът на всички атеисти - "Покажи ми доказателство и ще ти повярвам." Доказателство? Самия факт, че в момента водим този разговор. Ако нямаше Бог, нищо нямаше да съществува.
  • palata11 (Йосиф Асенов) - ако се и аргументираш научно как Бог е материализирал творението си, ще ти повярвам!
  • Ето го безжичния безбожник, дето подкрепя теорията на Дарвин. Какво, искаш да ми кажеш, че сме "еволюирали" от маймуните? Съжалявам много, ама си в грешка, човече. Бог е сътворил света, не "Големият взрив" . Колкото до разказа и душевността на народа, съгласен съм. Това ни е запазило през вековете.
  • Благодаря за коментара.
  • Пак го прочетох. И пак съм на същото мнение. И народната психология на "'бита и душевността на нашия народ" е различна. И правилно е различна. Иначе няма оцеляване. Хубав разказ. Хубава история. Добър разказвач. Невъзможна за случване. Невъзможна за мислене. Все пак естественият подбор е природен закон. А ако някой не вярва в Дарвин е за негова сметка.
  • Благодаря!
  • Наистина хубава любовна история с щастлив край!
  • Едва ли има нещо общо зодията ми с характера на героите. В литературата ми допада фолклорното и митологичното, затова някои моменти изглеждат нереалистични. А и всеки "звяр" е поправим...
  • Какво очаквах, а какво излезе накрая! Честно казано, не очаквах щастлив финал, ни най-малко. Докато четох разказа, постоянно бях в напрежение, дали Божието наказание няма да се стовари върху главния герой. Безжичен - все пак творбата е написана от представител на зодия Везни, а ние сме си въздухари все пак и малко или много, летим в облаците.
  • "Сърцето има доводи, които разумът не познава".
    Хубав разказ!
  • Радвам се, че прочете!
  • Чудесен разказ! Видях го в "последни коментари" и ми се стори познат, препрочетох го с удоволствие!
    🍀 И понеже тогава не съм писала коментар, сега те поздравявам!
  • Благодаря за отделеното време, Калинки!
  • Хареса ми това, че си представила и двете страни на нещата - и добрата, и лошата, но все пак надделява първата. Вярвам, че всеки от нас има нещо човечно в себе си, което не е толкова трудно да бъде открито - трябва само да насочим погледите си към него! Вярвам и също така в това, че именно добротата е силата, която движи света напред, по простата причина, че доброто създава, а злото - руши.
  • Благодаря за милите думи, Димитър!
  • Чете се на един дъх!
    Не спирай да пишеш и да разказваш, защото имаш уникален талант!
  • Загадъчни усмивки! Благодаря за отделеното време!
  • Благодаря, Владислав!
  • "Късчето небе, отразено в сините камъни" или в погледа на жената. Прекрасен разказ, който ми допадна толкова много.
    Поздравления и силни аплодисменти!
  • За човещината обаче не съм съвсем сигурна...Радвам се, че си тук, Кирил!
  • Увлекателен разказ. Поздравления, Петя, за това, че си подхванала сюжет от едно отминало време, когато не само бита, но и мислите, нравите... на хората са били по-различни от днес. Само човещината и любовта са си същите...
  • Благодаря за прочита!
  • Реално и вълшебно!
  • Благодаря!
  • Хубав стил, обнадеждаващ финал. Разказ, който се запомня. Поздрави!
  • Добре си дошъл, Светослав!
  • Чудесен разказ. Поздравления.
  • Благодаря!
  • За малко да пропусна този хубав разказ. Поздравления!
  • Хубави думи! Благаря, Иване!
  • Хубав разказ., поднесен по най-добрия начин. Героите са представени такива, каквито са.– без грим. Емоции и чувства. Показани в развитие. С времето се променят. И любовта идва за да примири две несъвместими противоположности... И да хвърли мост между тях, свързвайки двата бряга.
  • Да, хората не са извечно добри ...но ми се иска!
  • Хареса ми! Хиперболизирано, но точно в това се крие магията на въздействието!
  • Замисляща история, какво като е измислица!? А лошотията си е лошотия, трудно се променя! Хареса ми.
  • Много силно, Петя! В твоите разкази винаги намирам оптимизъм и вяра в доброто. Поздрави !
  • Художествена измислица, приятели!
  • Къде ни отнесе, браво! И стил, и език, нямам думи!!!

    безжичен - това е художествен разказ, реален и майсторски, а дали случката е реална, можем само да гадаем, но не е важно!
  • Стоплихте ме! Мили думи!
  • И аз харесах!
    Поздрави!
  • Много добре разказано. Но е нереално - човешката природа е различна.
  • На кривия човек му трябва време, за да пречупи беса в себе си. Но, всъщност, това сторва сякаш Бог, толкова е голяма магията на дълго чаканата любов. Топъл разказ!
  • Благодаря!
  • Няколко реда, а колко човещина, обич и мъдрост са побрали!
  • Ах,а моите разкази уж били хубави! Едва ли? Ето това е история! И топли, и бърка надълбоко, там, където крием най-голямото си богатство ...Благодаря ти! И аз така, късчето синьо небе просветна в душата ми!
  • Радвам се, че сте тук!

    "Най-простите неща така болят!
    Любов до синьо. Обич до припадък".
    Д. Банев
  • Трудна любов... И все пак любовта побеждава злобата, неверието и нарцисизма!
    Прекрасно пишеш,Петя!
    Моите почитания!
  • Когато на лицето избие нарцис и засенчи душата... все пак потрепва крехка надежда за промяна към по-добро, надежда нарцисът да възвърне отново човешкото в себе си, душата му да излезе от сянката... Поздравления за мъдрия и винаги актуален разказ, Петя!
  • Поучителна история. Добре дошла отново
  • Петя, радвам се, отново, на твоя приказен свят. Поздравления!!!
  • Благодаря!
  • Прочетох и се върнах на по предни твои разкази,много ми хареса как пишеш.Връщам се да чета.Поздрав Петя.
  • Вълшебна разказвачка си, прочетох на един дъх. Поздравления!
Propuestas
: ??:??