18 dic 2022, 9:24

Късмет

  Prosa » Relatos
475 0 0
1 мин за четене



- Здрасти, Антоне!
- Здравей. Ваньо! Какъв късмет! Бях решил да не излизам днес, а ето. Срещнахме се. След толкова време.
- Да пием по нещо? - каза Иван.
- С удоволствие! - отговори Антон.
Двамата мъже не се бяха виждали отдавна. Преди много години учеха заедно в училище. Много спомени ги свързваха. Това, че се срещнаха бе радост и за двамата.
- Как си? - попита Антон.
- Да ти кажа, добре съм. Както при всички хора и при мен има трудности, но повече обръщам внимание на хубавите неща.
- Е, значи късметът е с теб - каза Антон.
Иван погледна към своя съученик и каза:
- Какво искаш да кажеш? Късметът може да е всякакъв. Не е казано да е само към добро. Много видове има. Например, цяла седмица работиш и времето е хубаво, а в почивните дни вали. Правиш сметка от заплатата си да купиш нещо по-скъпо, а я харчиш докато работиш. Носиш стари дрехи, докато имаш хубаво тяло и си млад. Като се натрупат годините можеш да си купиш нови дрехи, но тогава те само ще подчертаят как остарява тялото ти. Късмет е да имаш талант, а да няма кой да ти плати уроците, за да се развиваш от дете. А други, които нямат желание за това са записани и на пиано, и на балет, че и на футбол. Късмет е, че сме имали възможността да бъдем в такова училище, в което учителите бяха на почит. Всеки един от нас, доколкото знам е успял в това, с което се занимава.
- Прав си! - каза Антон. - Какъвто и да е, късметът си е късмет. Той си върви с нас и не бива да му се сърдим.
Двамата мъже се усмихнаха и родължиха да си говорят за това, което ги вълнуваше.

Явор Перфанов
17.12.2022 г.
Г. Оряховица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...