- Здрасти, Антоне!
- Здравей. Ваньо! Какъв късмет! Бях решил да не излизам днес, а ето. Срещнахме се. След толкова време.
- Да пием по нещо? - каза Иван.
- С удоволствие! - отговори Антон.
Двамата мъже не се бяха виждали отдавна. Преди много години учеха заедно в училище. Много спомени ги свързваха. Това, че се срещнаха бе радост и за двамата.
- Как си? - попита Антон.
- Да ти кажа, добре съм. Както при всички хора и при мен има трудности, но повече обръщам внимание на хубавите неща.
- Е, значи късметът е с теб - каза Антон.
Иван погледна към своя съученик и каза:
- Какво искаш да кажеш? Късметът може да е всякакъв. Не е казано да е само към добро. Много видове има. Например, цяла седмица работиш и времето е хубаво, а в почивните дни вали. Правиш сметка от заплатата си да купиш нещо по-скъпо, а я харчиш докато работиш. Носиш стари дрехи, докато имаш хубаво тяло и си млад. Като се натрупат годините можеш да си купиш нови дрехи, но тогава те само ще подчертаят как остарява тялото ти. Късмет е да имаш талант, а да няма кой да ти плати уроците, за да се развиваш от дете. А други, които нямат желание за това са записани и на пиано, и на балет, че и на футбол. Късмет е, че сме имали възможността да бъдем в такова училище, в което учителите бяха на почит. Всеки един от нас, доколкото знам е успял в това, с което се занимава.
- Прав си! - каза Антон. - Какъвто и да е, късметът си е късмет. Той си върви с нас и не бива да му се сърдим.
Двамата мъже се усмихнаха и родължиха да си говорят за това, което ги вълнуваше.

Явор Перфанов
17.12.2022 г.
Г. Оряховица