Късмет
- Здрасти, Антоне!
- Здравей. Ваньо! Какъв късмет! Бях решил да не излизам днес, а ето. Срещнахме се. След толкова време.
- Да пием по нещо? - каза Иван.
- С удоволствие! - отговори Антон.
Двамата мъже не се бяха виждали отдавна. Преди много години учеха заедно в училище. Много спомени ги свързваха. Това, че се срещнаха бе радост и за двамата.
- Как си? - попита Антон.
- Да ти кажа, добре съм. Както при всички хора и при мен има трудности, но повече обръщам внимание на хубавите неща.
- Е, значи късметът е с теб - каза Антон.
Иван погледна към своя съученик и каза:
- Какво искаш да кажеш? Късметът може да е всякакъв. Не е казано да е само към добро. Много видове има. Например, цяла седмица работиш и времето е хубаво, а в почивните дни вали. Правиш сметка от заплатата си да купиш нещо по-скъпо, а я харчиш докато работиш. Носиш стари дрехи, докато имаш хубаво тяло и си млад. Като се натрупат годините можеш да си купиш нови дрехи, но тогава те само ще подчертаят как остарява тялото ти. Късмет е да имаш талант, а да няма кой да ти плати уроците, за да се развиваш от дете. А други, които нямат желание за това са записани и на пиано, и на балет, че и на футбол. Късмет е, че сме имали възможността да бъдем в такова училище, в което учителите бяха на почит. Всеки един от нас, доколкото знам е успял в това, с което се занимава.
- Прав си! - каза Антон. - Какъвто и да е, късметът си е късмет. Той си върви с нас и не бива да му се сърдим.
Двамата мъже се усмихнаха и родължиха да си говорят за това, което ги вълнуваше.
Явор Перфанов
17.12.2022 г.
Г. Оряховица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени