Глава 18 -  На осемнайсет

Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави  пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:

- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат да те оженят насила.

- Няма да пия, мамо, можеш да бъдеш спокойна. Как минава времето ви в Италия?

  Тя отклони отговора, явно не искаше да навлиза в подробности. Но прекалено усърдно ми повтори няколко пъти, че всичко ще бъде наред, да преговарям усърдно английския.

После се чух и с баща си, беше малко напрегнат. Не разбрах много добре, но май с тях непрекъснато бил шефът на мама. Не знам до кога щеше да му издържи търпението, а и любовта. Мисля, че заслужаваше повече, а дори в името на семейството правилата се спазват от двамата.

Опитах се да заспя, но не можех. Мислите ми се въртяха около много  нови новинки, включително и тази, че внучката на Лудото Виле бе пристигнала от Калифорния.  Тук трябва да отбележа, че Лудото Виле беше луда на тема бродиране, иначе беше съвсем нормална жена. Всичко в нейния дом, на което можеше да се бродира, бе избродирано. От покривките до бельото, което носеше. Иначе  жена като всички останали в селото. Мила, светло добра. Само да не я закачиш на тема бродерия. Като моята баба с цветята. Имаше  сладко очарование в  нейната мания да твори красота. Помагаше ú да бъде различна.  Та внучката на Лудото Виле била на моята възраст, много красива, по думите на Яни „жестока мадама”,  а той имаше вкус. Тя бе събудила апетита на  ергените от околните малки села. Имаше една малка подробност – не разбираше думичка български и аз печелех по точки някаква преднина, поне за сега.  Освен това  била луда почти като баба си, но на тема мотори и скорост. Имала мощен мотор и ходела  два пъти на летището за демонстрации пред хлапетата. Хапеха я за нейната горделивост, но това можеха да се окажат глупави приказки. Днес щях да се запозная с красавицата. Една нова любов, може би,  или нова змия в сърцето. Трябваше да го проверя. Защото  ми беше самотно без Ваня.

В 6.15 Яни  ме набра на пожар. Освен традиционното мъжко пожелание на Балканите:

- Честит 18-ти, пич! Здрав, прав и корав... - той  изсипа още куп пожелания.

Между всичко  успя  да вметне, че на летището в 3 следобед  Ани ще кара  мотор  и ще дава целувки на този, който мине през фигурите, начертани от нея с каквато скорост определи тя. Засмях се, защото обичах неистово риска и  покачването на адреналина. А и  ходехме често на картинг с баща ми, скоростите ми бяха в кръвта. Щях да  разбия тази калифорнийска принцеса. И, естествено, конкуренцията.

- Там съм, първи в списъка, нали знаеш?

     Яни  отвърна със смях:

- Аз съм първи, но хайде, от мен да мине, нали си  днес рожденик, ще направя едно изключение. Довечера къде ще запиваме?

- Нямам идея, ще видим. Селската кръчма?

- Ок, но ще те оръсят да черпиш.

- Няма проблеми, брат, нали затова бачкам. Предвидил съм огромна торта и дроб-сърма.

- Мммм. Значи те взимам в два.

            Още снощи се чудихме с Фани  как да почерпя хората. Сетих се, че като бях малък, когато идвах с баща ми, ходехме в сладкарницата на Леля Летка, жената на чичо Кольо, кинаджията. Тя правеше невероятни торти, на няколко етажа, всеки  с различен крем, а най-отгоре поръсени с шоколад, захаросани ядки и  желирани парченца  плод. Изяждах по няколко пасти при нея. После, с пълни коремчета, отивахме да гледаме кино в салона. Къде гледахме кино, къде падаше голяма игра. Вече  тя беше възрастна, но правеше торти за празници на половината село. Отидох вечерта да я питам,  а тя бе  изненадана, че ставам на 18.

- Уроки да не са ти, Горане, ама мислех, че си ги минал. Едър си като баща ти и дядо ти. Тортата ще е  специална. С чичо ти Кольо ще я донесем право в кръчмата. Само ще те помоля да ми дадеш пари за продукти, другото е подарък от мен.

            Остана да уредим дроб-сърмата. Щяха да пият мъжете, а това беше мъжка храна. Имаше само един, който можеше да се справи с поръчката. Потропах на вратата на чичо Гоце. Отвори жена му и се засмя.

-  Няма го Гоцето,  на работа е на магистралата. Нали знаеш краварника  долу, дето Гъркът го направи на кръчма, е, там е. Работи от  седмици вече.

            Стигнах до ”елитното” заведение. Човек никога не би повярвал, че някога е било краварник.  Много пари го бяха превърнали в елитен уж ресторант. Но в цялата пищност прозираше до някъде кич   и простащина. Като разбра кого търся, охраната  ме насочи усмихнато.

- Гоцето е голяма работа - смигна  момчето. – Гледай само да го хванеш в добрата мая.

            В кухнята  две момчета пържеха нещо, а Гоцето като магьосник  правеше поредната салата. Щом ме видя, махна с ръка.

- Здрасти, Горане. Хората станаха патки. Само царевица им дай. А, да, и майонеза. И рядко лайно да им сипеш, има ли царевица и майонеза отгоре, ще го излапат и още ще искат. Кажи сега,  какво има ?

- Дроб–сърма. Утре имам рожден ден. Ще го празнувам с мъжете в кръчмата. Та, да ти поръчам да го приготвиш като мезе. Ще платя продуктите още сега.

- А  салати с царевица и майонеза?- и ми намигна лукаво.

- Не, предпочитам гръцка салата или пък шопска.

 - Готово,  поемам поръчката, всичко ще е на шест. Утре тъкмо почивам. И ще я донеса там. За около 30 човека.

- Да, горе-долу сме толкова.

- А музика? - Гоцето ме погледна критично. - Слушай сега, трябва да питаш поп Атанас.

- Не, не, не - размахах ръце аз. - Попски песни не ща.

            Гоцето остави ножа и бодна вилицата на кръста в гайките на панталона.

-  Кой ти говори за попски? Само готини песни - и пак се засмя.

            В този момент влетя една  сервитьорка. Бе пребеляла като платно и носеше чиния на таблата.

- Гоце, жената на един мутраген твърди, че салатата  е солена.

- Така ли, миличка, душичката ми сладка! Сега ще оправим работата.

Каза го толкова спокойно, че момичето онемя. Той  взе чинията със салатата, изсипа я цялата в един гевгир и я пусна под душчето на чешмата. Остави водата да тече така няколко минути. После я изтръска няколко пъти, отново я пусна в чиста чиния, добави й царевица и майонеза отгоре. Подаде чинията на момичето, което го гледаше като марсианец, с галантен жест бодна клончета магданоз отгоре артистично и една малка маслинка и прати въздушна целувка на чинията.

-       Кажи  сега на онази миличка кака, че това е специалитетът на майстора. Специален подарък от мен. Хайде, Гоцето не е от вчера.

            Гоцето си запали цигара и мушна ножа в другата гайка на панталона като кухненски пират. Макар да беше забранено пушенето, той невъзмутимо си пафкаше и ми смигна, а синьо-зелените му очи се смееха като на момче, извършило поредната лудория.

- Дроб-сърмата не я мисли. Пиенето осигури ли ?

- Естествено. Ледена бира от кладенец.

- Еее, само с бира не става. Ще донеса малко ракийка. Тригодишна, смокинова.

            В този момент същата сервитьорка влезе отново. Гоцето я погледна въпросително. Тя извади 5 евро от портмонето и му ги залепи на челото със смях.

-  За страхотния майстор от доволната госпожа.

            С Гоцето се спогледахме, май и двамата се сетихме за  лафа преди малко и се смяхме  като луди на глупостта на някои „високопоставени” хорица.

Това беше снощи преди 12. А днес денят ми започваше славно от сутринта. Надявах се и да завърши така. Взех си старателно душ, което при жегите в август щеше да се случи поне още веднъж този ден. Извадих  си любимите дрехи. Синя  кенарена риза,  да подчертава  цвета на очите и панталон в съответстващ цвят. Постарах се над прическата доста. Поглезих се с лосион  и рол–он. Епилирах излишните косми, все пак не сме  в джунглата. Мислех, че дядо ще реагира остро на епилацията, но той го прие  с охота веднага.

- Няма нужда да миришеш на пор и да изглеждаш като космата мечка, за да убедиш някого, че си истински  мъж. Хубаво  ми изглеждаш така. Браво!

Толкова беше коментарът за моите мазила, лосиони и другите козметични глезила. От многото работа това лято ръцете ми бяха груби, имах чувството, че бяха пораснали и на големина. Ризата в раменете малко ме стягаше вече. Слънце и чиста храна - така се правят перки. Е, и с доста  физическа работа.

Ударих си няколко контри в банята. Кожата светна, намазана после с овлажнителен балсам. Погледнах се в огледалото одобрително. Готов съм да завладея Ани. Освен ако не се окаже някоя  дива коза.

Фани ме посрещна в кухнята с топла прегръдка. И закуска за шампиони - палачинки с мед и сироп. Прегърна ме и ми подаде нещо завито в памук. Разтворих го и наистина ахнах. Златна монета,  по-голяма от български метален лев, с образа на някакъв пълководец, блестеше в ръката ми като слънце.

- Фани, не мога, това е ...

- Пазех го за моя син или внук, но късно е вече за мен. Ти ми донесе радост, ти си  наместо тях. Имам го  от  моя прадядо. Ще го даваш на твоя син или дъщеря. От твоята обичаща Фани. Така ще ме помниш. Така и те ще ме помнят, когато  ще съм само прашинка от вечността.

Това голямо сърце обичаше както никой друг. Прибрах монетата в джоба и  го закопчах добре. Исках да я покажа на дядо. Хапнах и тръгнах към къщи. Не знаех какво още  ще ми донесе деня.

У дома баба беше направила баници с ябълки и зелена тиква. Ухаеше на празник в къщата. Бе сложила свежи цветя във вазата. Дядо, избръснат, весел, ме огледа одобрително от глава до пети.

-  Браво, браво, мъж и половина. Жив и здрав да си.

            Прегърна ме  мъжки и извади златен часовник с капак.

- Той е от дядо на дядо ми. Дава се само на мъж. На истински мъж в рода. Мисля, че е само за теб. Ще го дадеш на сина си. Гордея се с тебе, Горане.

Дядо ме гледаше право в очите. Разбирахме се без думи. Със сигурност Фани е казала, че знам всичко за мама, и моята дискретност  му  беше приятна. Извади и няколко банкноти от джоба.

- Осемнайсет е хубава цифра. Разбрах, че ще бъдете с Яни и другите  мъже в кръчмата   ни по тъмно.

- Така мислим, дядо.

- Много хора ще дойдат. Ще трябва да ги почерпиш добре. Ето, да имаш резерва, знам, че си имаш  и твои пари, но...

- Елате и вие с Димо. Ще бъдем мъжка компания, поне за сега – намигнах лукаво на дядо. - Леля Летка ще направи голяма торта, а Гоцето ще сготви за всички дроб-сърма.

- За обяд ще бъдеш ли тук ?

- Разбира се, после ще ходим до летището с Яни.

- И аз чух за калифорнийската внучка. Всички са полудели по нея. Хубаво момиче е, мернах я вече. Но внимавай. Някои от тях мислят, че ние сме прости селяци, пък не е точно така.

- Бъди спокоен, дядо, както винаги,  ще внимавам.

- Няма да тръгнеш без ножа.

- В никакъв случай – засмях се.

- И довечера с пиенето, нали знаеш?

- Разбира се, само едно.

- Нашите ще се опитат да те напият.

- Няма проблем, дядо, знам  какво не трябва да правя, знам също  какво причинява  пиенето без мярка тук.

Горан Старши ме прегърна  силно. Колко много обичах моя прекрасен дядо. И колко бях благодарен на моята гадна даскалица по инглиш, че ми писа четворката  за втория срок, иначе сега нямаше да съм тук.

Баба стоеше отстрани в нова кафява рокля и сякаш се боеше да ме прегърне. Усмивката беше на устните ú, и като слънчево цвете разцъфтя, когато аз първи посегнах да го направя.

Хапнах по  парче  от всяка баница   и излязох. Имахме среща с Фани, да ми покаже една нива в края на селото. За строеж. Този парцел бил свободен  и по-късно можел да се продаде на добра цена, защото е точно до магистралата. Докато стояхме и разглеждахме, я видях да идва с баба си срещу нас. Не много висока,  стройна като брезичка, с рокля на малки пеперуди, с нежни рамене и шоколадова  дълга коса, Ани беше повече от прекрасна. Почти нямаше грим, нито бижута по себе си, само една тъничка сребърна гривна  се поклащаше на левия крак.

Спряха  пред нас и баба ú заговори с Фани. Аз не очаквах покана и се представих на английски, с което я изненадах. Тя се оплака, че тук не говорят езика, а които говорят, е малко и зле,  и мисля, че много ми се зарадва. Попитах я до кога ще остане тук. Около седмица, после си тръгва. Горе-долу по времето, когато трябваше да си тръгна и аз. Ани имаше чаровна усмивка и когато се смееше, в очите ú  сякаш се отразяваха малки звездички. Харесваше ми това момиче, а мисля, че и аз ú харесах, защото ми даде номера си и каза да ú звънна когато поискам.

-  Няма да се наложи, ще се видим само след час на летището - намигнах ú аз.

-  Надявам се да спечеля някоя от твоите обещани целувки.

Тя ме погледна ядосано и съжалих, че го казах. Дръпна за ръката баба си  и си тръгнаха.

Фани гледаше след тях и когато после погледна мен, в погледа ú се четеше съчувствие.

- Майка ú е починала скоро. Баща ú е разорен. Ще се наложи да се премести тук, но още не го знае. Баба ú се чуди как да  ú  обясни. Тя си мисли, че ще се върне в САЩ, а трябва да  остане тук. Баща ú  казал да ú намерят училище и квартира в Благоевград, иска да се отърве от нея. Горкото момиче. Какво  още  трябва да преживее.

- Това е жестоко за нея. Кой ще ú  съобщи?

- Баща ú ще се обади днес.

- Мръсен кретен.

            Неволно стиснах юмруци.

- В Америка всичко е бизнес, Горане. Тук е по-евтино да я остави, освен това така няма да му попречи да си намери друга жена.

Идеята веднага проблесна в главата ми.

- Какво ще стане, ако ú предложа да се премести в София? Може да продължи с мен в моята гимназия, на една възраст сме.

- Цените в София са доста по-високи от Благоевград.

- Но ще има с кого да пътува до селото и обратно. Нашият таван от студентите е още свободен, може да  живее сама или с приятелка.

- Колко бързо го измисли. Майка ти дали ще се съгласи?

- Майка ми няма да има избор.

Фани ме погледна  и пребледня.

- Няма да я изнудваш, нали?

- Не, Фани,  просто ще се опитам да я  убедя.

- Добре,  надвечер ще им отидем на гости.

Време беше да вървя на обяд. И да помисля как да  убедя и Ани да дойде в моята английска гимназия. Харесваше ми как се усмихва. Исках да я опозная добре. И не само това.

У дома заварихме освен нашите, и  селския поп. Поп Атанас (Тацето), бе душата на селото. Риташе мач на поляната с малките хлапета, играеше карти в кръчмата вечер със селяните, попийваше си сериозно  и понякога хващаше акордеона и свиреше с часове, но не някакви църковни песни, а от рода на „Брала мома къпини”. Не си падаше и по постенето, обичаше да закача младите булки, но хората му прощаваха с  усмивка, защото имаше добра душа, помнеше всичко като индийски слон и не пропускаше никого на празник.

Сега ме посрещна с широка усмивка и поглади сребърната си брада.

-  Рожденико, ела да ти дърпа дядо поп ушите. Жив, здрав, късмет и любов.

Не беше много религиозно да ми пожелава такива неща, но се беше сетил за мен и ми стана много приятно, носеше ми и малък подарък, осветена икона от черквата, да ме закриля от злото в живота.

Хапвахме печено пиле с хрупкава червена коричка и си говорехме за довечера, когато Яни почука на прозореца. Кучето дори мързеливо не го залая. Беше добра душа този Яни. И не знаех защо толкова беше хлътнал по Мая, която не заслужаваше и прашинка от неговото внимание и доброта.

-  Влизай, влизай, ще хапнеш с нас – покани го  любезно баба.

Яни влезе смутено, носеше ми  скромен подарък – македонска кама. Приятелят ми ме прегърна. Пожела ми да я използвам само с добро.

По пътя към летището му разказах за Ани.

- Много кофти, приятел. Не знам. Да не направи някоя беля. Да вземем да я поканим довечера, да не стане нещо, ако остане сама.

- В кръчмата не е за жени, по-добре да я оставим при Фани.

- Фани не знае и бъкел английски. Трябва да бъде при теб, ти говориш добре, ще си говорите разни неща. А и това е начин да я свалиш. Изглежда свястно  момиче.

- Май наистина е така.

Старото летище буренясваше от години. Пистата беше обрасла с голяма трева. От време навреме тук мутрите си правеха гонки, но  през нощта. Сега се бяха събрали по-младите хора от околните малки села. Ани стоеше до мотора, предизвикателно опънала бедра в черни кожени панталони. В тази жега сигурно умираше от топлина. Но, както казваше Яни – „Гъзарията топли в студа и разхлажда в жегата.”

По пистата бяха наредени  колчета като за рали. Първи  в списъка беше Яни. Мощният мотор забърса още първите няколко и той, зачервен  и малко засрамен, се отказа от втори опит. Същото стана и с другите кандидати. Внимателно гледах как мести  колчетата Ани. Преценявах силата на мотора и вече имах стратегия. Трябваше да се движа като на слалом. Да управлявам посоката чрез наклон и да не се изхвърлям със скоростта.

 Когато дойде моят ред, седнах на мотора и започнах да се движа между  колчетата  без страх. Каската определено ми пречеше. Ако стигнех до втория дубъл, щях да я сваля непременно. Когато се спрях пред Ани, очите ú  бяха пълни с изненада. Явно не бе очаквала някой да се справи с това и сега нямаше как да откаже, а не искаше да целува  непознат. Повдигнах ръката  ú и нежно  я целунах в средата на дланта.

-  Това е достатъчно, Ани. Каня те на рожден ден. Ще бъдем в кръчмата всички, ще потанцуваме и трябва да поговорим за образованието в България.

Ани се обърна и изпищя. Обикновен смок се беше изтегнал точно  зад нея. Време бе да пробвам ножа на Яни. Погледнахме се с него и  хвърлихме двамата  за по-сигурно. Змията потрепна и спря. Ани трепереше като листо. Бе бледа и студена пот изби  в челото ú. Разбрах, че майка ú е била ухапана от змия и е починала скоро. Метнах я на мотора  и я заведох право при Савчева.

Докторката направи каквото трябва. Поздрави ме за рождения ден и тъжно ми каза отвън, че с дядо много ú липсваме, но... животът продължава. Тази жена, въпреки своята развратна натура, имаше благородна душа. След половин час Ани беше добре и  я закарах у баба ú.

Постоях при нея в хладната стая, опитвайки се да я подготвя за това, което щеше да ú каже баща ú скоро. Обяснявах ú за моята английска гимназия, за моя клас и учители, за това, че ще има къде да живее, ако се съгласи да дойде да учи в София, че е хубаво да смени обстановката за една година в друга страна.

- Ще учим в един клас с теб?

- Да, определено ще бъде хубаво. Пък после, като си вземем матурите, може да кандидатстваме в САЩ и да учим нещо заедно в Калифорния. Просто година почивка, да опознаеш нови хора и места.

Ани се усмихна тъжно.

- Мисля, че и баща ми иска точно това. Още не ми го е казал, но ме изпрати тук като на терапия или изгнание. От години си има любовница. Само ще преча, ако остана там.

- Значи, решено?

Ани едва доловимо се засмя.

-  Днес имаш рожден ден, а аз още не съм ти дала подарък.

Приближи се до мен и ме целуна с върховете на устните. Като полъх на пеперуда или като вятър над хладна река. Стана адски горещо. Мислех да  ú целуна отново ръка, когато тя впи устни в моите.

- Никой още не бе издържал на моите предизвикателства. И никой още не бе преминавал изпитанието с мотора. И никой пред очите ми не беше убивал с  нож змия.

Притегли ме към себе си и ме целуна дълбоко. С края на окото си видях баба ú в огледалото до вратата, но старицата се засмя и изчезна в коридора.

Определено имах нужда от душ. Хвърлих дрехите в коша до пералнята и влязох под почти студената вода. Ани беше прекрасна. Може би това е, което ми трябваше точно сега. И точно аз  бях този, от когото имаше нужда тя. Тук поне заедно имахме бъдеще. Майка ми... щях да я убедя за тавана. Ако се наложеше, щях да намекна какво знам. Нямаше да е честно за нея. Ала исках Ани да бъде с мен.  Да усещам нейната топлина.

Кръчмата беше пълна с мъже. Пиеха бира и поп Атанас бе  донесъл акордеона. От всички страни ме поздравяваха и пиеха  за мое здраве. Смокът, одран и приготвен майсторски, радваше любителите на вкусно месо и се сипеха шеги и закачки. Яни беше подпийнал  и танцуваше с чаша върху главата. Тортата на леля Летка  във форма на праскова изглеждаше като кулинарно бижу. На три големи етажа, украсена с парченца захаросани праскови и бадемови ядки, поръсена с шоколад и мед, нямаше да остане неизядена и трохичка от нея.  Гоцето беше сътворил истински шедьовър и мъжете  хапваха дроб-сърма с  апетит. По едно време поп Атанас се провикна:

- Мъжко хоро за рожденика.

Бях играл на такова хоро, то е само за мъже и има особени стъпки. По принцип знаех вече как се танцува, но не го бях водил никога. Дядо сякаш усети какво става в душата ми, защото се приближи зад мен и ми каза:

- Усети ритъма право в сърцето и танцувай, сякаш си сам на света.

 Подадоха ми нашето знаме. Разперих ръце и полетях като птица. Дядо преплете  ръцете си в мен, Яни, до него  и Димо. Моите най-близки мъже полетяха с  мен в това мъжко македонско хоро. Бях като в някакакъв транс, не усещах пода, а само музиката, която ме удряше право в сърцето. „Жени ме, майко, жени ме, жени ме, стара ле майко, женен да йода...”. Това беше моето хоро и аз танцувах не само с тялото си, но и с душата.

Когато времето много напредна, а чичо Гоце беше вече на фаза „Млади булки къпани, с керемидка търкани...”, реших да се прибера.

Вървях към къщата на Фани, изпълнен с толкова много радост в сърцето от събитията през изминалия ден. Минаваше определено един. Бях пил само една бира, но се чувствах пиян и леко замаян. А и  хапнах доста от днешния смок, от  вкусната праскова-торта, и се чувствах възбуден. Малка сянка се изправи до вратата, щом влязох. Ани стоеше на стълбите по розова късичка рокля. Беше тъжна и толкова хубава, че прималях.

-  Фани ме пусна да вляза. Каза, че няма проблем да остана да те почакам.

Вдигнах я на ръце и я пренесох като невеста през прага. Имах нова любов, имах силата и смелостта, а късметът - дано  беше на моя страна, за да победя в битка Съдбата.