Това е моето произведение, което бе от участващите в конкурса,надявам се да ви хареса =)
Лабиринтът към щастието
И тази вечер, като всяка друга, Джейн се прибра в своя празен и мрачен апартамент. След дългия работен ден, прекаран в пощата, тя се отпусна на дивана в хола и се загледа в тъмното. За какво ли си мислeше тя? Точно в този момент тя не бе способна на никаква мисловна дейност. Бе толкова изтощена, че не знаеше какво прави. Но ето, че една мисъл й се завъртя в главата. Утре бе събота и се навършваха пет години от смъртта на нейните родители. Ето това я занимаваше цяла вечер. Тя нямаше нито братя, нито сестри. Беше съвсем сама в дъждовния Лондон. Изведнъж задълбоченото мислене на Джейн бе прекъснато от игривото потропване на капчиците дъжд по стъклата. Тя стана и отиде до прозореца. Вгледа се навън и съзря- всичко бе пусто, нямаше жива душа, тъмно и загадъчно.Както бе и вечерта, когато загинаха нейните родители. Тя си спомни този момент от жестоката катастрофа, която се бе случи ...