Първа част
„Животът е прекрасен, стига да си избереш правилно антидепресантите.”
Нещата се случват, защото така е трябвало да се случат. Няма случайности, има само съвпадения, като тук е редно да поясня, че според теорията за съвпаденията те изобщо не са съвпадения, а всяко нещо си има своя логичен ход. Хората се движат по пътечките си и понякога, но само понякога срещат себеподобни. Под себеподобни нямам предвид други хора, понеже не всеки хюмън е хюмън. Някои са „more human than the human” както пее Роб Зомби. Месеците, които прекарах с М1 и М2 ми се струват години, но това е от климата, предполагам. На място, където луната е винаги жълта и винаги грее и през деня, и всичко е някакъв хаотичен и безумен сюрреализъм, даже на моменти кубизъм бих казала. Ако бях художник, може би нямаше да пиша сега и да търся неуспешно думите, а да нарисувам огромен фикус - от тези, които растат само тук, с паркирал, готов за излитане чартърен самолет под него, без гориво и никакъв навигационен уред, с ...