Казвам се Лакташ. И това е името ми. То си е мое. Както и душата. За тялото обаче ще е лъжа, ако го кажа. То не е Тиберий. Лакташ съм аз. То е Тиберий. Беше. После аз му го взех. А Тиберий къде е, не знам. Особено държа да разберете, че не ме интересува дори и най-дребничката идея, най-малкия намек къде е той. Беше просто жител на този свят и ми трябваше неговото тяло. Като кораб сред морето, където да се помещавам и крия от бурите. Да се отправям на пътуване и да ме отвежда до нови места и нови чувства. Когато отнемеш нечие тяло, никога не разбираш какво се е случило с душата му. И аз не знам. Не искам.
Родих се Лакташ. И беше Отвъд. В Нищото съм заченат и там се появих. Без тяло. И дълго стоях там, а светът отсам беше само сянка. Като в запотено огледало. Светлини и очертания, тъмнина и неясни представи. Но нещо ме смущаваше. Тих яд в безцелното ми скитане из небитието на дома ми. Не може никой да добие и едничка бегла представа какво изпитва душата, която се рее Отвъд. Сякаш замръзв ...