Когато и поставиха диагнозата, Лара не трепна. Знаеше, че от известно време я боли, но не желаеше да отиде на лекар.
Инатеше се като малко дете, предпочиташе да обгрижва семейството, отколкото да мисли за себе си. Винаги сериозна, отговорна, отзивчива, тя не обръщаше внимание на здравето си.
До онази нощ, когато навън вятърът носеше зимата, усети главозамайване и тежест в стомаха. Сърцето и биеше учестено. Изправи се на леглото и едва си пое въздух.
Повръщаше и се и бързо отиде в банята. Преглъщаше трудно. Закашля се. Всички спяха, съпругът й, децата. Само кучето бързо дойде до нея и започна да я ближе по лицето.
После не помнеше нищо. Бяха я откарали по спешност. Найден чакаше да я прегледат и нервно си играеше с пръстите на ръцете. Пушеше му се, но трябваше да чака. Някой го докосна по рамото. Беше сестра му Лили. Едра, малко груба за възрастта си, тя го прегърна от сърце.
- Найдене, спокойно, случва се, човешко е!
- Сигурно… - промълви едва, едва.
- Хайде да излезем на въздух за мал ...