Лебедова приказка 2.
2.
– Виждаш ли снеговете горе в планината?
– Виждам ги, дядо.
– Това е душата ми. Изкачвай я! Горе ще познаеш бурите и свободата.
– Щом така казваш, сигурно е така.
– Чуваш ли песните на птиците в гората?
– Чувам ги, дядо.
– Това е добре. Запомни ги и ги заобичай! Това са радостите в сърцето ми. Пей ги и ти, чедо, и ще се радваш на красотата на любовта!
- А усещаш ли лъчите на слънцето, когато мъглите ги скриват?
– Не...
– Ще ги усетиш. Когато пораснеш голям и останеш сам и беззащитен, защото тогава ще ги помечтаеш и те ще те стоплят. Това е кръвта ми, която те кара да тичаш, която дядо ми вля, на него неговият дядо и т.н. до дядо Господ.
– Значи излиза, че аз съм божи наследник, божествен съм някак си?
– Да. Както и всички хора по земята.
– А той чий е?
– Не знам. И преди мене не знаеха. Може пък ти да разбереш? Опитай!
– Но как?
– Като пораснеш, си създай наследник и донякъде ще ти просветне. Ама само донякъде. Всичко е въпрос на време. Променя се времето, казваше един наш приятел, и ние се променяме във времето и ние го променяме. Променят се и боговете сигурно. Всеки с времето си.
Знаеш ли, ей този кръст тука е направен от камък. Този камък беше плът от плътта на една огромна канара, когато още нямаше хора, нямаше и бог. Дойдоха хората на тази земя. Едните от тях създадоха бога, за да му се радват, а другите го осъдиха и го разпънаха на кръст. И интересното е, че първите не се опитаха да го свалят от кръста, ами разпарчетиха канарата, издялаха безброй кръстове и го разпъваха на всеки един от тях. Е като този. И до ден днешен се питам защо хората се кланят на Страдалеца, а не на Човеколюбеца и Месията, който усмихнат ходеше по земята, стъпваше по водата, хранеше бедните и гладните, поеше жадните, изцеряваше болните и даваше справедливост на поруганите?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
