purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
15.01.2012 г., 1:07 ч.

Лебедова приказка 2. 

  Проза » Повести и романи
722 0 11
1 мин за четене


2.

   
     – Виждаш ли снеговете горе в планината?
     – Виждам ги, дядо.
     – Това е душата ми. Изкачвай я! Горе ще познаеш бурите и свободата.
     – Щом така казваш, сигурно е така.
     – Чуваш ли песните на птиците в гората?
     – Чувам ги, дядо.
     – Това е добре. Запомни ги и ги заобичай! Това са радостите в сърцето ми. Пей ги и ти, чедо, и ще се радваш на красотата на любовта!

     -  А усещаш ли лъчите на слънцето, когато мъглите ги скриват?
     – Не...
     – Ще ги усетиш. Когато пораснеш голям и останеш сам и беззащитен, защото тогава ще ги помечтаеш и те ще те стоплят. Това е кръвта ми, която те кара да тичаш, която дядо ми вля, на него неговият дядо и т.н. до дядо Господ.
     – Значи излиза, че аз съм божи наследник, божествен съм някак си?
     – Да. Както и всички хора по земята.
     – А той чий е?
     – Не знам. И преди мене не знаеха. Може пък ти да разбереш? Опитай!
     – Но как?
     – Като пораснеш, си създай наследник и донякъде ще ти просветне. Ама само донякъде. Всичко е въпрос на време. Променя се времето, казваше един наш приятел, и ние се променяме във времето и ние го променяме. Променят се и боговете сигурно. Всеки с времето си.
     Знаеш ли, ей този кръст тука е направен от камък. Този камък беше плът от плътта на една огромна канара, когато още нямаше хора, нямаше и бог. Дойдоха хората на тази земя. Едните от тях създадоха бога, за да му се радват, а другите го осъдиха и го разпънаха на кръст. И интересното е, че първите не се опитаха да го свалят от кръста, ами разпарчетиха канарата, издялаха безброй кръстове и го разпъваха на всеки един от тях. Е като този. И до ден днешен се питам защо хората се кланят на Страдалеца, а не на Човеколюбеца и Месията, който усмихнат ходеше по земята, стъпваше по водата, хранеше бедните и гладните, поеше жадните, изцеряваше болните и даваше справедливост на поруганите?


                                                       

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей,къде се губиш?
  • Браво,къде се губиш
  • Да, поражда въпроси, риторични(засега)...
    Поздрав!
  • Изключително интересно написано! Поздравявам те, Ангел!
  • Всеки от нас си носи своя кръст!Алегорично и мъдро!Поздрав!
  • Много хубаво си я написал Ачо,приказката за нашия Спасител!
    А ние хората, още продължаваме да се разпъваме на кръст един друг.
    Поздравявам те!
  • Благодаря за мъдрата приказка!Провокира размисъл.
  • А може би това е ново верую, или път?
    Поздрав, Ачо!
  • Мъдрост, която не е научена от книги. Мъдрост е, до която се стига проглеждайки...
    Поздравявам те, Ачо!
  • ....................!
  • "Дойдоха хората на тази земя. Едните от тях създадоха бога, за да му се радват, а другите го осъдиха и го разпънаха на кръст. И интересното е, че първите не се опитаха да го свалят от кръста, ами разпарчетиха канарата, издялаха безброй кръстове и го разпъваха на всеки един от тях." Много казваш чрез тези слова...
    Тази приказка-алегория все повече придобива и историко-политически привкус. Чакам продължението! Поздрав!
Предложения
: ??:??