Лебнишките баби са от село Лебница до Сандански. Тринадесет на брой, но аз не знам защо искам да са петнадесет. Може би защото имат много глас. Даже така съм си ги кръстила. Петнайсетте лебнишки баби. Те ми са любимите народни певици. Автентичен фолклор. Без съпровод на музикален инструмент. Чисто пеене. Само глас. Само пеене на два, три или безброй гласа. Подреждат се една до друга, хващат се подръка и започват да пеят. Тринадесет възрастни, селски жени, отрудени и измъчени от полето и земята. С национални носии, с китките в косите, без грим, суетност и всякаква парадност. Почти всички са едри, македонски булки. И когато се извият в дъга и затворят пространството пред себе си, и запеят, нямат равни.
Тогава не дишам. Гледам към бабите, слушам и не дишам. Най-много ми харесват в подножието на Рожен. И на открито, и на закрито съм ги слушала, и с микрофони, и без микрофони, през всички сезони, празници и тържества. Но такава невероятна магия единствено в подножието на Рожен усещам. Не горе, а в подножието. Там, отдолу, все едно някой им издърпва и последния звук от гърлата. Все едно им разпъват гласните струни и космическите им гласове се разстилат нагоре, нагоре. И те пеят на няколко гласа и това подаване и преливане на ехото, на извивките им от песните, после усилено се връща, не мога всъщност да го опиша. Мога да ги слушам, слушам цяла вечност. Целият Рожен се оглася само от техните гласове. Чудните им български гласове се понасят, понасят и изпълват цялата Вселена. Космосът.
Става друго време, друг свят, потопен и изпят в красота. Потръпвам. Потръпвам от пеенето на ненадминатите и неповторими, и целунати от Господ тринадесет лебнишки баби. Любимите ми народни певици!
Стефка Галева
Гр. Сандански
© Стефка Галева Todos los derechos reservados