Обърнах се и тогава го видях…ножът  замахнат към мен от едър мъж, който се е промъкнал зад гърба ми. В последния миг успях да се извъртя и да вдигна ръцете си  към китката му. Хванах го яко и го заизвивах настрани, за да не ме наръга. Той се дърпаше и не пускаше ножа. С другата си свободна ръка ми заби силен удар в стомаха. Вътрешностите ми потрепераха от болка, но аз не се свих и продължавах да го стискам с две ръце. После пуснах едната си ръка и му халосах един юмрук с целият си яд, който се надигна в мен в главата му. Той пусна ножа, който издрънча по камъните и се хвана с две ръце за главата си. Аз се обърнах и го изритах с все сила в слабините. Мъжът се сви на две. Наведох се да взема ножа, но той ми хвана крака и го задърпа да ме свали на земята. Изритах го пак, този път си го върнах в ребрата му. Мъжът се надигна бавно, май е загубил форма. После се втурна към мен още повече разярен да ме повали. Паднахме на камъните и се блъскахме кой къде свари. Отнесох доста удари. Мъжът ме хвана с двете си ръце за юмрука и после ме  захапа за пръстите и не пускаше. Адска болка ме пресече, все едно питбул ме е захапал. С другата ръка успях да хвана един камък и го треснах в черепа. Камъкът изпука  в костта. Устата му се разтвори и ръката ми се освободи. Не беше откъснал пръст, но зъбите му личаха върху мен.  Пръстите ми кървяха…Главата му клюмна след удара и очите му останаха втренчени и не мигащи. Около главата му се образува локва кръв. Надигнах се и стигнах до колата да търся в аптечката нещо да се превържа. Адреналинът ме спаси. Бях на косъм да ме заколи като агне… Надвесих се над мъжа и го пребърках, но нямаше никакви документи. Само мобилен телефон. Последният номер, с който е говорил е на нашата обща приятелка Ирен. Прибрах телефона.
           Изпуших една цигара и се свлякох на земята. Доста хубав бой изядох…но  се благодаря на шестото си чувство, че се обърнах навреме…Не съжалявам, че го пречуках...иначе той мене...
         Сега какво да го правя този?  Стоварих го в колата му и я  закачих  с един теглич към моята кола. После затрупах с камъни кръвта, дето се беше изляла от главата му. Тръгнах бавно с двете коли  към  другата страна на каньона да търся скрито място. Да е отделно от Олга, та ако ги намерят, да не ги свързват един с друг. Пущинак…добре, че няма жива душа…  
    Карах  близо час, два  и се озъртах, накрая намерих една урва доста далеч от Олга. Откачих колата на убития близо да урвата, плиснах трите галона бензин, драснах клечката и я изтиках. Тя полетя в пропастта. Колата лумна в пламъци. Взриви се и после догоря с черен пушек. 
            Дано нищо не остане след взрива… 
         Гледах от горе  разкривените  останки от  ламарини и изчаках огъня да утихне. И пак работа ме чакаше... С превързаните пръсти, които пулсират от болка, с краката  и  с другата здрава ръка…както мога изтиках камъни към урвата. Пъхтях доста време, защото се влачех едва-едва докато затрупам колата. Изниза се следобеда, а аз трупах и влачех … Само във въздуха се носи мирис на изгорели газове и на гадна миризма на печено. Накрая пак огледах и останах доволен. Не се виждаше нищо. Камара камъни на куп.

               Набирам нашата любима звезда Ирен. Няма връзка с този номер... И пак звъня упорито....и пак няма връзка. Толкова съм и ядосан, че като я видя ще я … разкъсам. Подла кучка...прати ми убиец...а  ми сваляше звезди... Успокоявам се, че скоро ще имам връзка с този номер...и то очи в очи...Сигурен съм, че ще и стане доста хубаво като се срещнем...
          Стоварих се на земята като отсечен пън. Лежах може би час или два. Трябваше да ставам и да се разкарам от тук, но бях уморен и утрепан…

      Качих се в колата и подкарах пак през пустинята. По едно време спрях да се поизчистя. Галоните с вода, дето бях купил за Олга ми свършиха добра работа. Вече се спусна мрак и скоро щеше да падне нощта. Имах три -четири часа до дома, но карах бавно, не бързах за никъде.

          Промъкнах се тихо и незабележимо в апартамента , който взех под наем в малките часове на нощта. Пиеше ми се един скоч, но нямах нищо такова в хладилника освен вода и диетична кола. Пих колата на един дъх. Не бях ял цял ден, но не бях гладен. Взех си аптечката от колата и смених превръзката на пръстите. Бяха подути още, дето ме ръфа непознатия. Погледнах с бинокъла към  къщата на Калвин. Беше тъмна и притихнала. Татенцето дали умря?

                        Стоварих се на леглото и заспах като мъртвец.   Ирен ще почака до утре...

          Следва…..