16 jun 2008, 7:00

Лесно ли е да захвърлиш...

  Prosa » Otros
1.2K 0 3
Лесно е да захвърлиш... Казвам си, че е лесно... Лесно е да затръшнеш... Казвам си, че е лесно... Вярвам си и какво от това, когато вътре в мен душата не слуша... не позволява да и се отнеме нищо... боли и си знае своето... Защо аз искам едно, а тя друго... Упорита и доверчива, никога не си взима поука... ще ми липсваш, ти вече ми липсваш и какво от това?!... Оставяме някой да си отиде като че ли имаме толкова много за оставяне... Съжалявам, че не поиска да разбереш, защото според теб аз не поисках да разбера... Нямам какво да губя и затова те губя от нямането си... Нямам с какво да те заменя, затова нямането ми сега е повече... и боли... боли ината в мен от твоя инат...
Глупаво... винаги е глупаво, винаги е по възможно най-глупавия начин... Не исках, но го направих, а ти искаше ли...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек разбира колко нужно м е нещо чак когато го изгуби.Разбираш колко нужен ти е човек и колко държиш на него,чак когато той вече не е част от "твоята история".Трудно е да признаеш пред себе си,че си сбъркал,трудно е да се бориш за нещо изгуубено,но ако не го направиш,ще мислиш ,че губиш част от себе си.Въпросът е дали си достатъчно силен да признаеш грешките си и дали си достатъчно голям да поискаш прошка,защото от загубата боли повече от нараненото достойнство.
    А тези размисли са валидни,ако правилно съм разбрала,това което искаш да кажеш..ако не ...е това с апросто размисли
  • Много е хубаво!браво!
  • Миличка доста хаотично си се изразила,но много правилно много ми харесва !

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...