16 июн. 2008 г., 07:00

Лесно ли е да захвърлиш... 

  Проза » Другие
956 0 3
Лесно е да захвърлиш... Казвам си, че е лесно... Лесно е да затръшнеш... Казвам си, че е лесно... Вярвам си и какво от това, когато вътре в мен душата не слуша... не позволява да и се отнеме нищо... боли и си знае своето... Защо аз искам едно, а тя друго... Упорита и доверчива, никога не си взима поука... ще ми липсваш, ти вече ми липсваш и какво от това?!... Оставяме някой да си отиде като че ли имаме толкова много за оставяне... Съжалявам, че не поиска да разбереш, защото според теб аз не поисках да разбера... Нямам какво да губя и затова те губя от нямането си... Нямам с какво да те заменя, затова нямането ми сега е повече... и боли... боли ината в мен от твоя инат...
Глупаво... винаги е глупаво, винаги е по възможно най-глупавия начин... Не исках, но го направих, а ти искаше ли...?

© Рени Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Човек разбира колко нужно м е нещо чак когато го изгуби.Разбираш колко нужен ти е човек и колко държиш на него,чак когато той вече не е част от "твоята история".Трудно е да признаеш пред себе си,че си сбъркал,трудно е да се бориш за нещо изгуубено,но ако не го направиш,ще мислиш ,че губиш част от себе си.Въпросът е дали си достатъчно силен да признаеш грешките си и дали си достатъчно голям да поискаш прошка,защото от загубата боли повече от нараненото достойнство.
    А тези размисли са валидни,ако правилно съм разбрала,това което искаш да кажеш..ако не ...е това с апросто размисли
  • Много е хубаво!браво!
  • Миличка доста хаотично си се изразила,но много правилно много ми харесва !
Предложения
: ??:??