16.06.2008 г., 7:00

Лесно ли е да захвърлиш...

1.2K 0 3
Лесно е да захвърлиш... Казвам си, че е лесно... Лесно е да затръшнеш... Казвам си, че е лесно... Вярвам си и какво от това, когато вътре в мен душата не слуша... не позволява да и се отнеме нищо... боли и си знае своето... Защо аз искам едно, а тя друго... Упорита и доверчива, никога не си взима поука... ще ми липсваш, ти вече ми липсваш и какво от това?!... Оставяме някой да си отиде като че ли имаме толкова много за оставяне... Съжалявам, че не поиска да разбереш, защото според теб аз не поисках да разбера... Нямам какво да губя и затова те губя от нямането си... Нямам с какво да те заменя, затова нямането ми сега е повече... и боли... боли ината в мен от твоя инат...
Глупаво... винаги е глупаво, винаги е по възможно най-глупавия начин... Не исках, но го направих, а ти искаше ли...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек разбира колко нужно м е нещо чак когато го изгуби.Разбираш колко нужен ти е човек и колко държиш на него,чак когато той вече не е част от "твоята история".Трудно е да признаеш пред себе си,че си сбъркал,трудно е да се бориш за нещо изгуубено,но ако не го направиш,ще мислиш ,че губиш част от себе си.Въпросът е дали си достатъчно силен да признаеш грешките си и дали си достатъчно голям да поискаш прошка,защото от загубата боли повече от нараненото достойнство.
    А тези размисли са валидни,ако правилно съм разбрала,това което искаш да кажеш..ако не ...е това с апросто размисли
  • Много е хубаво!браво!
  • Миличка доста хаотично си се изразила,но много правилно много ми харесва !

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...