От малка се учеше примерно и полезно на живот. Попиваше думите на родителите си, но най-голямо внимание отделяше на действията им. И, разбира се – бързо забеляза, че поученията се различават от вършеното. Кое беше по-правилно, не разбираше, но ясно й стана: думите са красиви, много по-красиви от реалността…

Затова и разбра спасението от жизнената жизофрения, от конфликта между словото и делото.

А формулировката схвана една вечер, когато баща й се прибра наквасен от служебен банкет и на въпроса на майка й „Що така?“, отговори ясно, точно и обтекаемо: „Трай! Имам право на личен живот…“

Разбира се, не минаваше навред. В десети клас, когато родителите й се прибраха ден по-рано от вилата и я завариха с Пешо… Направо казано, не учеха уроците. Или, за да сме по-точни и обтекаеми – занимаваха се с анатомия и генетика…

Тя се уви в чаршафа и заяви: „Не ви интересува! Това ми е личният живот…“

После три седмици седеше на ръба на чина, а Пешо трябваше да разправя как случайно магарето на комшията го улучило с ритник в ченето…

После личният живот зацарува в света й. Но околните нещо не можеха или не искаха да я разбират. Така приятелката й Мимето стана бивша приятелка, когато я завари да тренира стипълчейз върху гаджето й. А какво толкова? Нищо не задължаваше Гинко да е верен, нито пък нея да не посяга на ближния. Личен живот…

Личният й живот беше основата на съществуването й с оня мухльо, който не повярва на връстниците й в града и реши, че е пръв и единствен. Което по-късно осъзна, но му струваше апартамента и колата. А, да – плюс издръжката на малкия Христомир, наричан още Бельо заради цвета си, оригинално бразилско кафе, оставено в генофонда на народа ни от Мумбу Юмбу, по негови приказки принц нейде в Екваториална Африка, според бившите му гаджета – шеф на хигиенизаторите в голяма тамошна фирма за банани, кокосови орехи и упойващата трва джунгахара…

Сетне в личния й живот се опита да влезе Ванката. Висок, як, издържащ дори на нейните страсти. Само дето се оказа изостанал прост българин­ -  не щя да разбере либералната база на личния живот, та една сутрин я посрещна на улицата с десен прав. Тя не го видя три дни, а когато почна да вижда с лявото око – оказа се, че заминал в Чуждестранния легион и от там в Азия. Че и рекъл: „ Бандити, терористи, змии, крокодили – ама поне честни и без личен живот“…

Натам годините се трупаха, а личният живот се стесняваше. Все по-малко познати жени – при това всички безопасни от страна на личния живот: кой водещ се за мъж ще хареса жена с лице от дъбова кора и сутиен до коленете? А ония от другия пол наистина имаха нужда от документи, че са мъже, тъй като заспиваха преди началото на доказателството пред нея…

Мулатчето замина за страната си – САЩ, други грешки не бе допускала.

И остана с личния си живот…

Спокойствие и пак спокойствие… На вратата звъняха само инкасатори, телефонът занемя, в магазина служителките викаха: „Бабо, я се пази, че иде количката, пък ти докато минеш…“, взе да заспива на пейките в парка, опита се да вземе котки – избягаха да си търсят храна…

Затова пък погребението й беше хубаво. Никакви шумотевици, никакви родственици да леят фалшиви сълзи, никакво мотаене…

Служителката прочете нещо – явно за друга, щото и името сбърка, мъжагите бързичко спуснаха ковчега, още по-бързо нахвърляха пръстта, че чакаха погребението на някакъв цигански барон, отдето пари щяха да текат…

И на личния й живот беше турена дървена кръстообразна точка, изгнила и потънала в буреняка следващата година…

Все още блог - за мразене от правилните лакеи - https://wordpress.com/post/genekinfoblog.wordpress.com/9830