Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво смятате да направите?
Гневът гореше в мен, никога не стихваше. Винаги ми беше толкова адски горещо.
Взех копринената кърпичка до възглавницата ми и попих потта от челото си. Нямаше нищо, което да спираше тази горещина така, както задоволството от смъртта.
-Смятам да избивам хора – казах на Ангел.
-Изчакайте за момент – отвърна ми възрастният мъж – не можете да избиете цяла държава, нали знаете, господарю?
Виктория – онези ужасно ясни сини очи. Исках да я направя на пух и прах, на мъртво, отпуснато тяло заради това, което се беше осмелила да направи. Беше се осмелила да ми се противопостави!
-Ще ги избия! Ще ги... – спрях се. Гневът пулсираше навсякъде в мен, изпепеляваше ме. Трябваше да напра ...